Вчера отново бях в студиото на Евронюз, където коментирахме различни аспекти от европейската и българска енергетика – от цените на горивата, през положението с газа до цените на тока и готовността ни за зимата. Ето няколко основни послания:
1. Цените на горивата продължават да пълзят нагоре. Налице са всички предпоставки дизелът да надхвърли 2 евро на литър. В резултат на удара срещу нефтопровода Изток-Запад, Саудитска Арабия декларира форс-мажор по договорите си за доставки за Европа поне за месец. Цените за физическа доставка в Западна Европа са стигнали 135 долара за барел. Ами ако (когато) хутите утре направят още нещо?
2. САЩ осигуряват огромен дял от износа на горива и най-вече дизел в момента. Рафинериите там вече няколко месеца работят на максимален капацитет. Обаче започват и авариите. Вчера Exxon са затворили една от най-големите си рафинерии в Илинойс за неопределено време. Ами ако Тръмп реши предизборно да свали цените там като ограничи износа?
3. Положението със запълвнето на газохранилищата в Европа не се подобрява. Германия е особено зле със само 56% пълни хранилища. Ами ако студът дойде още през октомври?
4. Европейската електроенергетика е в поредната вълна от високи цени. Тя започна още през юли и август, но не затихва дори и през септември. А това е месецът с най-ниско потребление по принцип. Слънцето вече няма да е налично толкова дълго, вятърът винаги може да излезе в почивка, водата в големите реки още я няма, въглищните ТЕЦ в Европа вече работят много повече от миналата година (но малко останаха), а зимата тепърва идва. Всичко това важи и за България.
5. Американският стратегически петролен резерв удря нови дъна всяка седмица. Вчера Макрон свикал среща на Г7 за освобождаване на нови петролни запаси. Само, че те вече се изчерпаха почти в целия свят с изключение на Китай.
Почвам сериозно да се чудя защо продължават да ме канят по медиите, защото аз години наред обяснявам едно и също:
Можем да бъдем силни енергийно и икономически, ако: а) сами добиваме максимално много базови енергийни източници, вкл. изкопаеми горива; б) имаме диверсификация на вноса, внасяме от максимално близо и поддържаме някаква форма на контрол върху източниците на внос; в) направим така, че електроенергетиката да използва всички възможни източници на енергия и се опитаме да не зависим от нито един в голяма степен; г) накрая най-важна е крайната цена, тоест енергията трябва освен изобилна и надеждна, да е и евтина, защото иначе няма как да се конкурираме с Китай и САЩ; д) поддържаме индустриална база, която да е в състояние да произвежда достатъчно крайни продукти от нефт и газ. На картата на топ 10 най-големи рафинерии в света не е останала нито една в Европа (даже и руски няма). Забележете, че Южна Корея притежава 3 от 10!
