На 11 ноември 1875 г. в Гюргево български революционни дейци емигранти създават комитет, който поема подготовката на ново въстание в българските земи. Организацията остава в историята като Гюргевския революционен комитет и се оформя като продължител на Българския революционен централен комитет в Букурещ, разпаднал се след неуспеха на Старозагорското въстание през същата година.
Сред основателите са Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов и Георги Измирлиев – Македончето. В работата му участват и други дейци на революционната емиграция. Заседанията се провеждат под председателството на Стефан Стамболов и продължават до 25 декември 1875 г.
Планът за въстание
Основната задача на комитета е да изработи план за организирано въстание през пролетта на 1876 г. Първоначално е посочена датата 1 май. Според Радио България историците разглеждат гюргевските решения като опит за подготовка на всенародно въстание в условията на задълбочаващата се Източна криза.
„Водещо място заема тезата, че гюргевските апостоли си поставят за цел да подготвят всенародно въстание“, казва проф. д-р Пламен Митев от Софийския университет.
Планът предвижда българските земи да бъдат разделени на революционни окръзи, ръководени от главни апостоли и техни помощници. В българските исторически справки най-често се посочват пет окръга: Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски. В някои изследователски обзори се говори за четири действащи окръга, тъй като Софийският не успява да развие реална подготовка.
Първи, Търновски окръг, е поверен на Стефан Стамболов. Начело на Сливенския е Иларион Драгостинов, на Врачанския – Стоян Заимов, а Пловдивският, чийто център е Панагюрище, първоначално е ръководен от Панайот Волов, а по-късно от Георги Бенковски. Пети, Софийски окръг, остава без съществена организационна дейност.
Апостолите преминават в България
След края на заседанията определените апостоли и помощниците им се прехвърлят в България. Те започват да възстановяват комитетската мрежа, да привличат съмишленици, да събират оръжие и да подготвят населението за въоръжено действие.
С изпращането им Гюргевският революционен комитет се саморазпуска. Подготовката обаче продължава по места и води до избухването на Априлското въстание преждевременно – на 20 април 1876 г. в Копривщица. Въпреки поражението въстанието привлича вниманието на европейските държави към българския въпрос и се превръща в повратен момент от националноосвободителното движение.
Източници: bta.bg, old-news.bnr.bg
