Всяка тежка катастрофа по българските пътища, особено тези, които се случват на автомагистрали като „Тракия“, неизбежно повдига въпроси за отговорността. След поредицата от верижни сблъсъци, които разтърсиха обществеността, политическият дебат бързо се превърна в размяна на обвинения, вместо в търсене на трайни решения. Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев не закъсня да отговори на призивите за оставки, отправяйки остра критика към предишни управляващи.
В своя позиция в социалните мрежи, Демерджиев категорично заяви, че така наречените „строители на магистрали“, които десетилетия наред са допускали некачествено изпълнение и системни пропуски, нямат никакво морално право да критикуват сегашното управление. Той изтъкна конкретни проблеми като липсата на работещо ранно сигнализиране чрез таблата на ТОЛ камерите и отсъствието на адекватна връзка с Пътна полиция. Според министъра, тези пропуски са превърнали пътната инфраструктура в „паметник на безхаберието“.
Тази реплика идва в отговор на исканията за оставки от страна на опозиционни партии като ГЕРБ и ДПС, които видяха в трагедията повод за политически атаки срещу кабинета. Подобни сценарии не са новост в българската политическа практика – всяка криза често се превръща в арена за взаимни обвинения, вместо за конструктивен диалог и обединяване около общи цели за подобряване на ситуацията.
В основата на проблема обаче стои не само въпросът кой е строил или кой управлява в момента, а цялостната система за пътна безопасност. Липсата на ефективни предупредителни системи, които да информират шофьорите за опасности като гъста мъгла или заледявания, както и недостатъчната координация между различните институции, са дългогодишни проблеми. Тези слабости изискват комплексен подход и политическа воля, които да надхвърлят краткосрочните партийни интереси.
Вместо да се фокусираме върху постоянното прехвърляне на вината, обществото очаква конкретни мерки: инвестиции в модерни системи за мониторинг и сигнализиране, подобряване на комуникацията между институциите, стриктен контрол върху качеството на пътната настилка и маркировка, както и по-ефективни кампании за превенция. Защото пътят на обвиненията, колкото и да е познат, не води до по-малко жертви по магистралите.
