
Представете си да живеете в подножието на Рила, една от най-водните планини в България, но да нямате как да си измиете ръцете или да си изперете дрехите. Това е абсурдната реалност за жителите на село Слатино, където всяко лято водоснабдяването се превръща в лукс, а ежедневието е продиктовано от суровия „воден режим“.
В липсата на работещи чешми, местните се принуждават да търсят спасение в природата. Парадоксално, но минералният извор в селото се е превърнал в импровизиран обществен център за хигиена. Там хората отиват, за да се изкъпят и да си осигурят вода за домакинството, превръщайки селото в „спа по неволя“, докато в домовете им тече само въздух.
Дори опитите за индивидуално решение не носят пълно удовлетворение. Някои жители са инвестирали в скъпи сондажи, но резултатът е разочароващ – водата често не е питейна и е подходяща единствено за поливане на градините, но не и за готвене или пране поради наличието на бактерии.
Гневът на хората се засилва от факта, че сметките от водното дружество продължават да пристигат редовно. Жителите се оплакват, че плащат за услуга, която не получават, а водомерите им се въртят дори когато от тръбите излиза само въздух, което прави финансовата тежест още по-непоносима.
Докато „Кюстендилска вода“ оправдава ситуацията с ниския дебит и липсата на алтернативни източници, кметът на селото, Екатерина Андонова, вижда проблема в несправедливото разпределение на ресурсите между трите села, ползващи едно и също водохващане. Въпреки че от община Бобошево съобщават за течащи ремонти по водохващането „Робовица“, за хората в Слатино тези обещания остават само думи, докато чакат истинско решение на проблема.
