Представете си, че стоите на брега на язовир „Копринка“ край Казанлък, погледът ви се плъзга по спокойната водна повърхност. Под нея, в мълчание и забрава, лежи цял един град – Севтополис, величествената столица на тракийския цар Севт III. Вече седем десетилетия този уникален исторически паметник е скрит от очите ни, превръщайки се в българската Атлантида, чиито улици, площади и дворци пазят своите тайни под милиони кубически метри вода.
Съдбата на Севтополис е колкото драматична, толкова и поучителна. Открит е случайно през 1948 г. по време на строителството на язовира. Започва трескава надпревара с времето. Екип от археолози, ръководен от проф. Димитър П. Димитров и проф. Мария Чичикова, работи неуморно от 1948 до 1954 г., за да документира и изучи града, преди той завинаги да потъне. Тази спасителна археология ни дава безценни знания за тракийската цивилизация, преди водите да погълнат града в името на модерния прогрес.
Севтополис не е просто поредното селище; той е бил пример за преднамерено и умно планиране. Възникнал в последната четвърт на IV век пр.н.е., градът е проектиран с ясна визия. Разположен на около 50 декара, с форма на неправилен петоъгълник, той е обграден от мощни крепостни стени, подсилени с кули. Двете реки – Тонзос (днешна Тунджа) и неин приток – осигуряват естествена защита. Вътрешната му структура следва принципите на елинистичното градоустройство, с главни улици, пресичащи се на централен площад, и добре организирани квартали. Дори е имал изградена канализация и водоснабдяване – истински градски център за своето време.
В най-високата и защитена част на Севтополис се е издигала цитаделата – резиденцията на самия владетел. Тя е била отделена с втора крепостна стена и е разполагала с монументален вход, вътрешен двор и представителна сграда. Тук археолозите откриват ключовия мраморен надпис, който не само идентифицира града като Севтополис, но и разкрива наличието на агора, светилище на Дионис и храм на Великите богове. Този артефакт е безценен прозорец към институциите и религиозния живот на траките.
Животът в Севтополис е бил пъстра смесица от култури. Къщите, организирани около вътрешни дворове, са следвали гръцки архитектурни модели. Но в почти всяко жилище е открито нещо уникално – глинени култови огнища, наречени есхари. Богато украсени, те са били център на домашни религиозни обреди, разкривайки дълбоката местна тракийска духовност, преплетена с елинистическото влияние. Градът е бил и оживен търговски център, с амфори и керамика от далечни пристанища и монети от македонски владетели, наред със собственото монетосечене на Севт III.
Разцветът на Севтополис обаче е бил кратък – едва няколко поколения. В средата на III век пр.н.е. градът е нападнат и разрушен, вероятно с обсадни машини. След това речните наноси го покриват, опазвайки го до ХХ век. Днес, макар самата столица да е недостъпна, нейният свят на мъртвите – Долината на тракийските царе – е отворен за посетители. Стотици могили и великолепни гробници, сред които Голяма Косматка, свързвана със Севт III, свидетелстват за величието на царя и неговото царство. Тук може да се види прочутата бронзова глава на владетеля и множество артефакти.
Мечтата Севтополис да излезе отново наяве не е угаснала. През 2005 г. архитект Жеко Тилев предлага смела визия – изграждане на огромен пръстеновиден островен музей в язовира, който да разкрие руините. Въпреки сериозното обществено внимание и разглеждане на проекта, той остава нереализиран. Така Севтополис продължава да спи своя подводен сън, мълчалив свидетел на отминали времена, чакащ деня, в който отново ще види слънцето и ще разкаже цялата си история на света.
