Историята на Софийския цирк е белязана от един незабравим и трагичен септември от 1983 година. Само седмица след триумфалната премиера на спектакъла „Мокър от дъжд не се бои“, в който участваха легенди като Татяна Лолова и звезди от Сатиричния театър, сградата пламва с катастрофална скорост. Огънят се разпространява почти толкова бързо, колкото легендарният дирижабъл „Хинденбург“, оставяйки след себе си само пепелища и дълбоко разочарование.
Нощта на 25 септември е изпълнена с противоречия и хаос. Докато някои свидетели твърдят, че всичко е приключило за 20 минути, други спомнят за двучасов ад. Пожарникарите пристигат с голямо закъснение, а противопожарните системи в сградата просто не работят, което превръща борбата с пламъците в безизходица, при която тонове вода не успяват да спасят архитектурното съкровище.
В този атмосферичен фон на бедствието се разгръща и абсурдната реалност на тогавашното време. Фотографът Иван Григоров рискува всичко, за да запечата трагедията, докато милиционери се опитват да конфискуват филмите му. Още по-невероятно е арестуването на главния редактор на „Поглед“ Любен Генов и неговия чешки колега Зденек Храбица, които са задържани просто защото са документирали събитието, без да носят лични документи.
Причините за пожара остават окутани в мистерия, тъй като официалната комисия така и не публикува заключенията си. Теориите варират от небрежност на унгарски еквилибрист с факли до подпалване от съседи, които не издържат на миризмата на животните. Най-циничната версия обаче сочи към синдикалните лидери, които искали да освободят място за нов конгресен център, като се възползват от липсата на противопожарна импрегнация на стените.
Загубата е огромна не само финансово, но и архитектурно. Построената през 1962 г. сграда по проект на семейство Станкови е била истински храм на изкуството с купол от 19 метра височина и капацитет от 2000 зрители. Днес подобно съоръжение можем да видим само в Скопие, което ни напомня за мащаба на това, което София загуби в онази съдбоносна неделя.
Този пожар не е просто инцидент, а символ на началото на края за българското цирково изкуство. Както по-късно отбелязва Драгомир Драганов в своя документален филм от 2018 г., унищожаването на дома на артистите ги принуждава да търсят път в чужбина. Така една сграда, изгоряла в една неделя, отнема с себе си и блясъка на цяла епоха, оставяйки само спомени и няколко оцелели цирка в страната.
