Българската филмова индустрия е изправена пред съдбоносен кръстопът, който може завинаги да промени културния облик на страната. На 17 ноември тази година изтича 20-годишният срок на ограниченията по договора за приватизация на киноцентъра „Бояна“. Този паметен ден се превръща в „черна дата“ за родните кинаджии, които се опасяват, че една от най-мащабните филмови бази в Европа може да се превърне в поредната площадка за жилищно строителство.
Гласът на творческата общност бе чут по време на пресконференция в БТА, където представители на независимия културен сектор и продуцентските среди изразиха своите дълбоки притеснения. Любомира Костова, Габриел Георгиев и Павел Павлов застанаха зад искането за спешна и независима проверка на приватизационния договор. Основният въпрос е дали всички ангажименти са изпълнени коректно, преди имотът в подножието на Витоша да бъде окончателно освободен от своите специфични функции.
Сравнението със съседните държави е болезнено за българските професионалисти. Докато Унгария се утвърди като абсолютен лидер в аудиовизуалния сектор чрез умело държавно регулиране и запазване на ключови студиа като държавна собственост, България изглежда изостава. Въпреки наличието на инфраструктура и механизми за финансови стимули, страната ни се намира на последно място в региона по развитие на индустрията, изпреварена от Полша, Румъния и Гърция.
„Ако разрушим инфраструктурата, какво ни остава? Само държавната субсидия и човешкият капитал“, алармират филмовите дейци. Според тях, евентуалното премахване на студиата в Бояна би било равносилно на официално признание, че България е приключила със своето национално кино. Страхът е, че без физическото пространство за творчество, филмопроизводството ще се превърне в носталгичен спомен.
Историческият контекст добавя още тежест към казуса. Киноцентърът е плод на инвестиции, оценявани на над 120 милиона евро, вложени от предишни поколения. Павел Павлов от „Аудиовидео Орфей“ подчерта, че земята е била отредена за изкуство още в царско време, а днес тя е застрашена от съдбата на околните терени, които вече са осеяни с частни къщи и затворени комплекси.
Въпреки песимистичните прогнози, филмовата гилдия вижда лъч надежда в лицето на Министерството на културата. Отправен е призив към министър Милошев да защити сектора с действия, които съответстват на неговата заявка, че е „един от тях“. Битката за „Бояна“ не е просто спор за имот, а за оцеляването на българската идентичност на големия екран.
