Шест десетилетия след своето създаване, театър „София“ отбелязва юбилея си с дръзко артистично решение – възраждане на легендарния спектакъл „Корени“. Това не е просто опит за носталгично връщане назад, а амбициозен проект, който обединява цялата трупа в обновен дом, бележейки ново начало след дълъг период на странстване по чужди сцени.
Режисьорът Маргарита Младенова поема отговорната задача да преосмисли постановката, оригинално създадена от Леон Даниел през 1966 година. Новата версия носи подзаглавието „Не свиква с тъмното окото“ и запазва поетичната форма на своя предшественик. В основата стоят текстове на емблематични български автори като Йордан Радичков, Валери Петров, Стефан Цанев, Георги Марков и Иван Радоев, които според Младенова звучат по-актуално днес, отколкото в момента на своето написване.
Маргарита Младенова подчертава, че екипът не се стреми към музейна реконструкция. Вместо архивни кадри или имитация на старите мизансцени, зрителите ще видят „нова верижна реакция“ от думи и емоции. Визуалната среда е поверена на сценографа Ивайло Николов, а музикалната тъкан на спектакъла е изплетена от композитора Христо Намлиев.
Историята на театъра започва през 1966 година, когато след административна реформа се ражда „Театър на поезията и естрадата“. Оригиналните „Корени“ се превърнаха в истински културен феномен, търсещ идентичността на българина чрез възрожденски мотиви. Днес, в обновената сграда, трупата се стреми да покаже, че театърът остава жив организъм, който провокира размисъл върху бъдещето.
Паралелно с юбилея, афишът се обогатява и с премиерата „Уроци“ под режисурата на Надя Панчева. В този интимен спектакъл, представен от Елеонора Иванова и Михаил Милчев, театърът се разглежда като философско пространство, в което актьорите и героите им се опитват да свалят маските си. Историята за филмова звезда и неин учител по актьорско майсторство повдига болезнения въпрос: можем ли да бъдем истински, след като цял живот сме се упражнявали да играем роли?
