В сложната игра на европейската политика, където всяко евро се претегля внимателно, България се стреми към амбициозна цел: да увеличи своя дял от следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2028-2034 г. с цели 2 милиарда евро. Това би извело общата сума от предвидените 22 милиарда евро до внушителните 24 милиарда евро, както заяви евродепутатът от ЕНП Андрей Новаков.
Тази борба не е просто за повече пари, а за стратегическо позициониране. Основните аргументи за исканото увеличение се коренят в геополитическата реалност. България е сред държавите, които понасят най-тежко последиците от войната в Украйна и са пряко изложени на рискове за сигурността. Инвестициите в отбрана и сигурност, както и в инфраструктура с двойно предназначение – като бъдещата магистрала „Черно море“, която може да служи както за туризъм, така и за нуждите на Източния фланг на НАТО – стават ключови приоритети.
Въпреки че архитектурата на следващия дългосрочен бюджет е вече до голяма степен фиксирана, с предложението на ЕК и определените докладчици в Европарламента, Новаков подчертава, че отделни параметри все още могат да бъдат променяни. Той определи речта на Урсула фон дер Лайен за състоянието на ЕС като добре структурирана, но изрази критично отношение към „насилственото озеленяване“ на зелените политики. Според него, приоритетите трябва да са ясни: първо работни места, после сигурност, а едва след това останалите политики, защото „гладен човек няма да спасява планетата“.
Евродепутатът призова за преминаване от декларации към действия, особено по отношение на сигурността. „Дроновете продължават да падат в Европа и няма да стане само с речи, ще трябва да почнем да ги сваляме, така че хората да видят, че ЕС действа в тяхна полза“, категоричен е Новаков. Той също така акцентира върху проблема с усвояването на вече договорените средства, посочвайки, че без ефективно използване на текущите фондове, България трудно може да претендира за повече.
Един от най-важните аспекти, които Новаков развенчава, е митът, че някои държави само „финансират“ ЕС, докато други просто „получават“. Той даде пример с покупката на влакове и автобуси с европейско финансиране, при която значителна част от парите се връщат към компании в големи западноевропейски държави като Германия и Франция. Подобна е ситуацията и с фондовете за научни изследвания по програма „Хоризонт“, където около 80% от средствата се концентрират в едва пет държави. Това показва, че твърдението за еднопосочно финансиране, често използвано от популистите, е повърхностно и не отразява сложната икономическа реалност.
Относно обвързването на еврофинансирането с върховенството на закона, Новаков е категоричен, че България не бива да се страхува. Напротив, страната трябва да подкрепя този принцип, тъй като той е основата на конкурентна и справедлива среда. „Ако липсва върховенството на закона, липсва финансиране и така е редно“, заяви той, подчертавайки, че това е хоризонтален принцип в ЕС.
В заключение, Андрей Новаков подчертава необходимостта от по-добра координация между българското правителство и евродепутатите при преговорите за следващия бюджет. Той изрази надежда, че българската политическа класа в София ще достигне нивото на сътрудничество, демонстрирано от българските евродепутати в Страсбург, за да могат заедно да работят за интересите на България, независимо от партийните различия.
