В Унгария настъпи време на безпрецедентни икономии в политическите среди. Народните представители в Будапеща взеха радикално решение, което рядко се среща в съвременната демокрация – те доброволно намалиха собствените си възнаграждения с цели 40 процента. Този ход не е просто символичен, а цели да облекчи държавната хазна и да постави началото на нова ера в управлението на страната.
Решението беше прието с пълно единодушие от 189 присъстващи депутати в парламента. Основният мотив зад тази стъпка е необходимостта от фискална дисциплина и желанието да се демонстрира почтеност пред обществото. Новият политически курс, поет от страната, изисква сериозни реформи в начина, по който се разходват публичните средства в условия на бюджетен натиск.
Министър-председателят Петер Мадяр, който застана начело на правителството след изборната победа през април, определи мярката като „въпрос на смирение“. Според него политиците трябва да дадат личен пример в условията на напрегната икономическа ситуация. Тази философия на управление цели да върне доверието на гражданите в институциите чрез пряка борба с излишните разходи.
Конкретните цифри показват, че от следващия месец основната брутна заплата на унгарските законотворци ще бъде фиксирана на 3690 евро. Изчисленията на мнозинството сочат, че реализираните икономии от това намаление ще бъдат достатъчни, за да покрият пълните разходи за функционирането на парламента за цяла една година.
Реформата обаче не спира само до заплатите. Депутатите се разделят и с редица дългогодишни привилегии. Премахва се пълното възстановяване на разходите за мобилни телефони, а надбавките, предназначени за наем на офиси, жилища и издръжка на личен персонал, са значително орязани. Това е част от по-широк план за ограничаване на административните тежести.
Тези промени идват на фона на тежки критики към предишното управление. Ференц Биро, който оглавява независимия антикорупционен орган в страната, посочва стряскащи данни за минали периоди. Според него през последните шестнадесет години корупционни практики са коствали на Унгария колосалната сума от поне 186 милиарда евро, което прави настоящите мерки за прозрачност още по-наложителни.
