Гърция предприема решителна крачка в битката за психичното здраве на подрастващите, като се превръща в пионер в Европа с въвеждането на строги рестрикции за достъп до социалните мрежи. Докато Европейският съюз все още обсъжда общите правила в бъдещия EU Kids Act, гръцкото правителство реши да не губи време и обяви, че от 1 януари 2027 г. достъпът до популярните платформи за деца под 15 години ще бъде официално забранен.
В центъра на тази дигитална реформа стои иновативното държавно приложение Kids Wallet. Чрез него ще се извършва верификация на възрастта, без да се налага споделяне на чувствителни лични данни или точна дата на раждане с технологичните гиганти. Системата ще генерира единствено потвърждение дали потребителят отговаря на законовия праг, гарантирайки по-високо ниво на анонимност и сигурност за непълнолетните.
Планът на премиера Кириакос Мицотакис е насочен срещу конкретни рискове, които дигиталният свят крие – от хронична тревожност и нарушения на съня до опасните пристрастяващи механизми, вградени в алгоритмите. Забраната няма да се ограничи само до социалните мрежи. Тя ще обхване и платформи за видеосподеляне, онлайн игри, чатботове и дори виртуални „приятели“, задвижвани от изкуствен интелект.
Европейската визия за проблема съвпада с гръцката инициатива, като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че съвременните технологии често са проектирани без оглед на детското благополучие. Предвижда се в бъдеще децата на 13 и 14 години да могат да използват ограничени профили под строг родителски надзор, докато пълната свобода в мрежата ще бъде запазена за тези над 15-годишна възраст.
Критичен елемент от новото законодателство е премахването на т.нар. „препоръчващи алгоритми“. Тези инструменти за профилиране често вкарват децата в затворени цикли от вредно съдържание, което подкопава самочувствието им и изкривява представата им за реалността. Доставчиците на услуги ще бъдат принудени да докажат, че техните продукти са фундаментално безопасни, преди да получат достъп до младата аудитория.
Въпреки административните мерки, гръцките власти признават, че законите сами по себе си не са панацея. Министърът на цифровото управление Папастергиу отбелязва, че истинската промяна изисква активна роля от страна на родителите и по-добра информираност на самото общество. Целта е не просто забрана, а създаване на по-здравословна дигитална среда, в която технологиите служат на хората, а не ги поробват.
