Докато повечето българи се наслаждават на августовския отпуск, в кулисите на образователната система се развиват тревожни процеси. Татяна Султанова, народен представител и член на Комисията по образование и наука, разкрива механизми, които приличат повече на политическа чистка, отколкото на административна реформа.
Методът на натиск е предвидим, но ефективен: началници на Регионални управления на образованието (РУО) са притискани да напуснат постовете си „по собствено желание“. Алтернативата, която им се предлага в кабинетите на Министерството на образованието и науката, е заплахата от последващи проверки при отказ от подаване на заявление за напускане.
Още по-скандално е твърдението, че кадровите промени се обсъждат не в конкурсни комисии, а на партийни събрания на „Прогресивна България“ и в кабинети на областни управители. Подобни сигнали за политическо разпределение на директорски и административни постове идват от различни краища на страната, включително и от Сливен.
Парадоксът е, че според последните атестационни процедури и междинни срещи, работата на засегнатите ръководители е била оценена положително. Това поставя един фундаментален въпрос към министъра на образованието: ако професионалните резултати са наред, тогава какъв е истинският критерий за смяната им – компетентност или политическа лоялност?
Опасността от превръщането на училището в „партийна централа“ е огромна. Образователната система трябва да бъде място за възпитание на свободни и критично мислещи личности, а не пространство, в което директорите се стремят единствено да бъдат „политически удобни“ за управляващите.
В отговор на тези сигнали, Султанова настоява за пълна прозрачност. Министерството трябва да обясни публично основанията за всяко освобождаване и да разкрие процедурите по новите назначения. Българското образование не може да бъде третирано като политическа плячка, защото то принадлежи на децата и обществото, а не на някоя партия.
