Години наред сме заслепени от една и съща мрачна картина: България като страна, която просто изчезва, а младите ѝ хора бягат в безкрайни потоци към чужбина. Оказва се обаче, че този „демографски апокалипсис“ е по-скоро удобен мит, отколкото реалност. Последните данни разкриват неочаквана промяна в посоката на вятъра – страната не просто спира да губи хора, тя започва да ги привлича.
Статистиката е категорична и разчупва старите стереотипи. Вълната на завръщане е реална: над 17 300 българи са решили, че домът им е тук и са се върнали обратно. Към тях се присъединяват още 6 800 граждани от Европейския съюз и внушителните 20 500 души от страни извън Общността, което напълно променя облика на местния пазар на труда.
Този обрат не е случаен или мигновен. Процесът започва още през 2019 г., когато икономическата среда става по-привлекателна и темповете на емиграция започват да спадат. Пандемията от COVID-19 само действа като катализатор, принуждавайки хиляди нашенци да преоценят приоритетите си и да се върнат при семействата си. Важното е, че този прилив не е концентриран само в София, а обхваща различни региони на страната.
Често се говори с притеснение за нарастващия брой работници от трети страни, но погледнем по-аналитично, става ясно, че това не е „инвазия“, а жизненоважно запълване на празнините в критични сектори. Вместо да изтласкват местните, тези хора помагат на икономиката да функционира в условията на недостиг на ръка.
Истинският проблем обаче не е в това кой идва, а в това кой не може да влезе. Българската администрация демонстрира поразителна пасивност по отношение на европейската „Синя карта“. Докато Германия използва този инструмент за привличане на топ специалисти, издавайки около 30 000 карти годишно, България се задоволява с жалките 500. Това е пропусната възможност за качествен скок в иновациите и бизнеса.
В крайна сметка, способността на България да се превърне в магнит за таланти не зависи от случайности, а от качеството на институциите и предвидимостта на бизнес средата. Това е истинското бойно поле, на което се решава дали страната ще продължи да расте или ще остане заложник на своите митове.
