Трагедията на Младежкия хълм в Пловдив, при която 37-годишният Георги Кузев бе жестоко убит, не е просто поредният криминален случай. Тя е стряскащ сигнал за дълбокото гниене на ценностите сред част от младежта ни, която под прикритието на „справедливост“ и „лов на престъпници“ е приела най-мрачните фашистки идеологии.
Най-шокиращият елемент от това дело е профилът на извършителите. Когато екзекуторите са ученици в „елитни“ гимназии, става ясно, че академичният успех и социалният статус не са гаранция срещу моралния разпад. Тези млади хора, които трябваше да бъдат бъдещето на страната, са се превърнали в инструменти на омразата, вярвайки, че правото на насилие им е дадено от забранени идеологии като „Кръв и чест“.
Този случай разкрива и фаталната инертност на държавните институции. Докато МВР, ДАНС и ГДБОП остават в състояние на летаргия, радикализираните групи свободно се организират в затворени чатове и социални мрежи. Реакцията на службите идва винаги твърде късно – когато вече има разчленени тела и съсипани семейства, вместо да се действа превантивно срещу огнищата на екстремизма.
Кметът на Кричим, Атанас Калчев, правилно подчертава, че насилието не може да бъде оправдано с псевдокаузи. Градът, в който Георги беше обичан като скромен и трудолюбив човек, днес е потънал в скръб, но и в гняв. Фактът, че един човек е убит в деня на рождения си ден, само засилва чувството за несправедливост и безнаказаност.
България вече не може да си позволи да затваря очи пред маршируващата проказа на неофашизма, която върлува както в големите градове, така и в най-закътаните села, където най-слабите – старците и децата – стават жертви на жестокост. Обществото настоява за железен юмрук и реална чистка на радикалите, преди следващият „лов“ да отнеме още един невинен живот.
