Българското земеделие получава сериозна финансова инжекция в размер на 170 милиона евро, целяща да смекчи удара от поскъпването на производствените разходи. Основната част от тези средства – точно 100 милиона евро – са предназначени за компенсиране на високите цени на горивата, което се приема като позитивна и необходима стъпка от представителите на сектора.
Въпреки общата сума, разпределението на помощта буди смесени чувства. Останалите 70 милиона евро са насочени към торовете, но според Илия Проданов от Националната асоциация на зърнопроизводителите, тази сума е далеч от достатъчна. Проблемът се крие в огромния дял, който торовете заемат в крайната себестойност на продукцията.
За да се разбере реалният мащаб на подкрепата, трябва да погледнем цифрите. При стандартна технологична карта за пшеница, помощта за гориво се изчислява на около 3 евро на декар. Когато обаче цялостната себестойност на културата достига 120-130 евро, става ясно, че държавният бонус е по-скоро символичен, отколкото решаващ за рентабилността.
Допълнително предизвикателство пред по-големите стопанства е наложения от Европейската комисия таван от 50 000 евро на бенефициент. Тъй като инфлационният удар се усеща еднакво на единица площ, независимо от размера на фермата, ограничението на максималната помощ се възприема като несправедливо спрямо големите производители.
Що се отнася до текущите резултати в нивите, прогнозите са противоречиви. Пшеницата се очаква да бъде в по-голямо количество в сравнение с миналата година, но качеството ѝ е по-ниско. От друга страна, слънчогледът обещава отлични резултати, като се очаква добивът да надхвърли 2 милиона тона.
