
Времето, в което покупката на апартамент още при изкопа на основите гарантираше бърза и лесна печалба, остава в миналото. Българският имотен пазар преминава през фундаментална промяна, при която старите стратегии за препродажба на договори преди завършване на сградата вече не работят. Днес купувачите са много по-внимателни, а инвеститорите са принудени да търсят реална доходност, вместо просто да залагат на нарастването на цените.
Експертите предупреждават, че т.нар. „пазар на зелено“ е в задънена улица. Схемата, при която се купува имот с малка първоначална вноска и се препродава на следващ купувач за по-висока цена, се е прекъснала. Това създава сериозен риск за тези, които са натрупали няколко договора в големи комплекси, тъй като при голямо предлагане на сходни жилища, спекулативната надценка изчезва, а собствениците остават с финансови задължения към строителите.
Важно е обаче да се разграничи спекулативният балон от реалната стойност на имотите. Масовото поевтиняване с 50% или 70%, за което се говори в някои кръгове, е мит. Качествените жилища на стратегически локации в София, Пловдив, Варна и Бургас запазват цената си. Статистиката дори показва годишен ръст от 15,5%, като Пловдив води с най-силното тримесечно увеличение от 5,8%, докато в Бургас се наблюдава лек спад от 1,5%.
Новият инвестиционен фаворит са маломерните апартаменти на комуникативни места. Вместо да чакат цената да се вдигне, умните инвеститори сега търсят предвидим паричен поток от наеми. Средната брутна доходност в страната се движи около 4,27%, като Бургас предлага по-високи показатели (4,72%) в сравнение със София (3,84%). Фокусът се измества от „притежание на тухли“ към управление на актив, който генерира месечен доход.
Тази промяна в мисленето е особено видима при младите поколения, включително Gen Z. Те вече не виждат в апартамента единствения сигурен начин за съхранение на богатство и все повече се насочват към диверсификация на капитала си чрез акции, облигации и злато. Имотът вече не е автоматичното убежище, а трябва да докаже конкурентоспособността си спрямо другите финансови инструменти.
Ситуацията поставя и строителните предприемачи в труден сектор. Намаляването на разрешителните за строеж с над 36% спрямо предходната година е ясен сигнал за свиване на бъдещото предлагане. Компаниите, които са разчитали на агресивен растеж и бързи продажби, сега са изправени пред риск от несъстоятелност, което може да доведе до незавършени обекти в следващите години.
