Съботната утрин донесе не само вестта за поредна пътна трагедия на АМ „Тракия“, отнела живота на дванадесет души и ранила десетки, но и сблъсък с познатото чувство на безсилие пред политическата безотговорност. Докато обществото търсеше отговори и очакваше поемане на вина, медийните изяви на отговорните министри предизвикаха по-скоро недоумение, отколкото утеха.
След ужасяващата верижна катастрофа, министърът на регионалното развитие Иван Шишков, вместо да даде ясен отговор за политическата отговорност, предпочете да философства. Нещо повече, той постави под въпрос самата необходимост от такава отговорност в подобен случай. Изказването му, че вината е в „предишните“ или дори в самата мъгла, звучи абсурдно, особено като се има предвид собственото му минало в служебни кабинети и осемте месеца начело на МРРБ. Сякаш той няма никакво отношение към случващото се по пътищата на България.
Не по-различно беше и поведението на другия замесен – министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев. Неговите твърдения за „липса на достатъчно бърз обмен на информация“ изглеждат като опит за замазване на очите. Всъщност, още през 2019 г. е създаден Национален координационен център за безопасност на движението по пътищата, разположен в сграда на МВР, който работи 24/7. Неговите функции включват оперативна намеса и преценка при усложнени метеорологични и пътни условия, както и планиране на превантивни мерки.
В този център денонощно работят служители от ГД „Национална полиция“, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, Дирекция „Национална система 112“, Агенция „Пътна инфраструктура“ (част от МРРБ), Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Информацията за предстоящо влошаване на времето, включително гъсти мъгли, постъпва там в реално време, обработва се и се препраща.
Ключовият въпрос, който остава без отговор, е: След като НИМХ са сигнализирали за гъсти мъгли три дни преди фаталното произшествие, кой и защо е проспа тази информация? Кой не е предприел необходимите превантивни мерки, които са пряка функция на съществуващия координационен център? Вместо да се търси вината в мъглата или в миналото, е време за истински анализ на пропуските в настоящото управление.
Докато двамата министри продължават да прехвърлят отговорността един на друг и на всеки друг, освен на себе си, цената на тяхната „политическа мъгла“ се плаща с човешки животи. Престоят им начело на МВР и МРРБ, изглежда, ще бъде запомнен не с ефективни действия, а с медийни оправдания и трагични жертви по пътищата на България. Обществото заслужава не само обяснения, но и реални действия и поемане на отговорност.
