В динамичния свят на енергийната сигурност, АЕЦ „Белене“ често бива подминавана като „архивен“ проект. Според експертни анализи обаче, реалността е далеч по-различна. Проектът не само не е мъртъв, но и притежава потенциала да изпревари планираните 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ в състезанието към реализация.
Енергийният експерт Явор Куюмджиев посочва, че България е пропиляла ценно време. Докато през 2006 г. страната ни е била на прага на строителството, днес Унгария вече успешно изгражда своите нови мощности. Въпреки тези две десетилетия на бюрократично затишие, „Белене“ остава най-подготвеният проект за нова ядрена централа в целия Европейски съюз.
Основната пречка пред завършването на централата днес е изцяло от политическо естество. Техническата готовност е налице, а според изчисленията, при наличие на категорична политическа воля, съоръжението може да бъде напълно завършено в рамките на 7 до 8 години. Това го прави по-скорошен и по-реалистичен вариант за енергийната ни независимост.
Разбира се, мащабното строителство крие своите рискове, като най-сериозният от тях е дефицитът на квалифицирани кадри. Идеите за привличане на чуждестранни специалисти, включително от Украйна, подчертават сериозността на проблема. Българската енергетика има нужда от сериозен кадрови ресурс, за да се справи с амбициозните си цели.
Що се отнася до наличното оборудване и руския елемент, Куюмджиев е оптимист. Дори при липса на съгласие от страна на Русия, проектът не би спрял. На пазара вече има западноевропейски компании, които са заявили готовност да поемат изграждането на ядрената част, превръщайки проекта в гъвкаво решение за съвременната среда.
Встрани от ядрената енергетика, фокусът пада и върху казуса с „Литаско“ и „Лукойл“. Правните спорове в Швейцария и наложените запори върху търговската дейност на дъщерни дружества създават допълнителна несигурност. Очаква се съдебни решения да разплетат възела, позволявайки нормализиране на бизнес процесите в петролния сектор.
