
Последните разкрития на Сметната палата за финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) рисуват стряскаща картина на институционален хаос и безотговорно харчене на публичен ресурс. Одитът, обхващащ периода от 2020 г. до средата на 2026 г., изважда на светло практики, които трудно могат да бъдат обяснени с обикновена административна небрежност. Става дума за системно погазване на финансовата дисциплина и договори, чиито стойности набъбват десетки пъти без ясна логика или ефективен контрол.
Един от най-фрапантните случаи, подчертани в анализа, показва как договор с първоначална прогнозна стойност от 18,7 млн. лв. успява да достигне колосалните 396 млн. лв. чрез поредица от допълнителни споразумения. Това е увеличение от над 21 пъти, което поставя под въпрос смисъла на обществените поръчки като инструмент за конкуренция и прозрачност. Подобни примери не са изключение – договори за 28 млн. лв. и 17,6 млн. лв. също са трансформирани в разходи за стотици милиони, натоварвайки държавната хазна далеч отвъд планираното.
Още по-тревожна е общата финансова картина: АПИ е поела ангажименти за над 18,2 млрд. лв., докато разполагаемата разходна база е едва 11,4 млрд. лв. Тази „дупка“ от близо 7 милиарда лева представлява огромен риск за дългосрочната финансова стабилност на страната. Тези задължения ще тежат на бъдещите бюджети, а липсата на обективни критерии при разплащанията и забавените преводи вече са коствали на данъкоплатците допълнителни милиони под формата на лихви и съдебни разноски.
Докато милиардите се разпределят по неясни схеми, ключови проекти за безопасността на гражданите остават „на трупчета“. Ярък пример е интелигентната транспортна система на АМ „Тракия“, която трябваше да включва 40 информационни табла за предупреждение при инциденти и опасности. Проектът, започнат още през 2017 г., премина през няколко правителства, само за да бъде прекратен през 2022 г. без реален резултат. Така най-натоварената ни магистрала продължава да бъде без модерна система за сигурност, въпреки честите тежки катастрофи.
От „Прогресивна България“ – Сливен остро критикуват липсата на политическа отговорност, която се размива между различните управления през последните шест години. Според тях безопасността на хората не може да бъде заложник на административни игри или политически мандати. Необходимо е не само финансово обезпечаване на проектите, но и строг, публичен контрол върху всеки похарчен лев, за да не се превръщат пътищата ни в паметници на безхаберието.
Обществото има право да получи ясни отговори: кой е одобрявал тези многократни увеличения на разходите и защо контролните механизми в АПИ са се оказали напълно нефункциониращи? Прозрачността и отчетността не трябва да бъдат само лозунги, а реалност, защото в крайна сметка цената за лошото управление се плаща не само с пари, но и с човешки животи по несигурните ни пътища.
