Историята на България е изпълнена с моменти на невероятен триумф, но малко от тях са толкова вдъхновяващи, колкото победата в теснините на Котленския проход. На 17 юли 1279 година се разиграва едно от най-значимите сражения на Средновековието – битката при Диавена, която остава като символ на българската воля за независимост и военен гений.
В центъра на тези събития стои една изключителна личност – цар Ивайло. Той не е роден в кралски двор, а е човек от народа, който успява да обедини българите в най-трудните моменти на държавата. Неговият възход е документиран дори от византийските летописци Георги Пахимер и Мануил Фил, които с възхищение описват способността му да води хората след себе си. След като прогонва татарските нашественици, Ивайло се изкачва на престола през 1278 г., скрепяйки властта си чрез брак с царица Мария Кантакузина.
Конфликтът с Византия обаче е неизбежен. Император Михаил VIII Палеолог се опитва да наложи своя протеже Иван Асен III върху българския трон, изпращайки армия под командването на протовестиария Мурин. Именно тук, в стратегическите теснини на прохода, българската войска под ръководството на Ивайло поставя край на византийските амбиции, постигайки блестяща и решителна победа.
Днес този исторически триумф е увековечен чрез величествената скулптурна композиция „Каменната стража“. Разложен югоизточно от Котел, този монумент, създаден през 1981 г. от ръката на проф. Любен Димитров, превръща камъка в жива история. Трите внушителни фигури на воини и символният лъв на отсрещния бряг напомнят за силата и държавността, които са били защитени в района на крепостта Диавена.
Почитта към героите от 1279 година, която Исторически музей – Котел поддържа и днес, не е просто въпрос на дата в календара. Тя е напомняне за това, че смелостта и единството могат да променят хода на историята и да защитят свободата на един народ срещу всякаква външна заплаха.
