Политическата карта на Обединеното кралство е изправена пред един от най-сериозните си трусове. Подписването на т.нар. „Декларация от Кардиф“ от премиерите на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия не е просто дипломатически жест, а открито предизвикателство към централната власт в Лондон. Този неочакван „келтски съюз“ сигнализира, че епохата на безусловното управление от Уестминстър може би клони към своя край.
В основата на този бунт не стои само национализмът, а прагматични икономически изчисления. Десет години след референдума за Брекзит, периферията на кралството усеща тежестта на търговските бариери и липсата на финансиране. Общата цел на трите нации е ясна: завръщане в Европейския съюз, макар и по различни пътища.
Шотландия, с нейния огромен потенциал в енергетиката – от вятърни паркове до запасите от нефт и газ в Северно море – страда най-силно от загубата на европейския пазар. С оглед на факта, че мнозинството от шотландците гласуваха против напускането на ЕС, местният бизнес днес се сблъсква с тежки мита върху износа на уиски и земеделска продукция.
Северна Ирландия се намира в уникална позиция, балансирайки между британския и европейския пазари. Този хибриден модел вече води до икономически растеж, който надминава средния за страната. Силните сектори като фармацевтиката и производството на специализирано земеделско оборудване засилват гравитацията на региона към процъфтяващата Република Ирландия.
Докато Уелс първоначално подкрепи Брекзит, днес там се наблюдава сериозна преоценка. Загубата на милиард лири европейски фондове за селските райони и тежките митнически процедури за индустрията – особено в сектора на двигателите и автомобилните части – променят настроенията. Въпреки това, Лондон се опитва да задържи региона чрез инвестиции в нови технологии, като например малки модулни ядрени реактори.
Тази нестабилност създава несигурност и за огромната българска общност в Обединеното кралство, която се оценява между 300 000 и 400 000 души. Най-голямото стягане е в Лондон (около 130 000), но значителен брой българи живеят и в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Възможното разпадане на държавата или нови референдуми поставят под въпрос пенсионни права, стаж и осигуровки, които в момента са гарантирани от споразумението между ЕС и Лондон.
Интересно е, че дори преди политическия разлом, се наблюдава тенденция на обратна миграция. Поради високата инфлация и скъпите наеми, за последната година около 11 000 българи са напуснали Острова, докато едва 4 000 нови граждани на България са пристигнали там.
Въпреки драматичните заглавия, пълното разпадане на кралството не е неизбежно утре. Пактът от Кардиф е по-скоро политически символ, отколкото юридически документ, тъй като правото за референдуми остава в ръцете на парламента в Лондон. Докато Уелс остава по-предпазлив, а премиерът Анди Бърнам категорично отрича заплахата, конституционната криза остава отворена рана, която може да се задълбочи с външни влияния, като например подкрепата за обединена Ирландия от страна на Доналд Тръмп.
