В сърцето на Брюксел се разиграва странна дипломатическа игра, в която главният герой е българската азбука. Докато България се подготвя за пълната си интеграция в еврозоната, проектът за възпоменателна монета от 2 евро се превърна в обект на мистериозно възражение, чийто автор Европейският съюз настоятелно крие от обществеността.
Всичко започва през май 2026 г., когато българската страна представя за одобрение дизайн, създаден от Светлин Балездров и Стоян Дерчев. Визията е ясна и горда – композиция от кирилски букви с изричния надпис „БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА“. Това е опит да се отбележи културният принос на България в общото европейско пространство чрез нумизматичен символ.
Процедурата по европейските правила е стандартна: всяка страна от еврозоната има седемдневен срок, за да подаде възражение, ако смята, че дизайнът би предизвикал негативни реакции сред нейните граждани. Точно това се случва на 27 май, но тук започва странното. Съветът на ЕС, в документ № 9874/26, буквално затрива името на държавата-възразител в публичната версия на текста.
Официалният мотив за тази секретност е желанието на въпросната държава да остане анонимна, както и опасенията, че разкриването на информацията би подкопало деликатните процеси по вземане на решения и защитата на обществения интерес по отношение на паричната политика. Докато в социалните мрежи се спекулира, че зад този ход стои Австрия, Брюксел продължава да пази мълчание.
Въпреки този „дипломатически удар“, в София не изглеждат разтревожени. Цвета Кирилова от сдружение „Азбукари“ забелязва, че Българската народна банка не е променила плановете си. В нумизматичните каталози монетата все още фигурира с предвиден тираж от 1 милион бройки и дата на издаване през втората половина на 2026 г.
Този факт е силен индикатор, че казусът или вече е решен по процедурен път, или възражението не е било достатъчно тежко, за да спре емисията. Кирилицата е официална азбука на ЕС от 2007 г. и вече присъства върху евробанкнотите, така че появата ѝ върху монетите е логичен завършек на това признание.
