В сърцето на Тибет, там, където небето докосва земята, Пекин започна реализацията на план, който мнозина наричат „проектът на века“. Става дума за изграждането на колосален енергиен комплекс по поречието на река Ярлунг Цангпо. С инвестиция, надхвърляща 170 милиарда долара, Китай не просто строи поредния язовир, а създава енергиен гигант, чиято мощност ще засенчи легендарния проект „Трите клисури“ повече от три пъти.
Уникалността на това начинание се крие в невероятната география на района. В рамките на едва 50 километра реката прави рязък завой и се спуска с цели 2000 метра. Този естествен воден пад е истинска „златна мина“ за хидроенергетиката. Плановете предвиждат каскада от пет централи, които заедно ще генерират главозамайващите 300 милиарда киловатчаса годишно. Този ток няма да остане в планините – той ще бъде изпратен на хиляди километри на изток, за да захрани индустриалните мегаполиси и новите центрове за данни на страната.
Но мащабът на проекта носи със себе си и сериозни геополитически трусове. Река Ярлунг Цангпо не спира до границата на Китай; тя продължава своя път към Индия и Бангладеш под името Брахмапутра. За Делхи и Дака контролът над тези води е въпрос на национална сигурност. Страховете, че Пекин може да влияе на водния режим в региона, превръщат енергийния обект в „дипломатическа бомба“. Въпреки уверенията на Китай, че проектът е безопасен, напрежението по долното течение на реката остава високо.
Изграждането на подобно съоръжение в един от най-непристъпните и сеизмично активни райони на планетата е инженерно предизвикателство без прецедент. Хималайският пояс е известен със своите земетресения и свлачища, което прави сигурността на стените приоритет номер едно. Очаква се строителството да продължи поне десетилетие, като първите мощности трябва да заработят в началото на 30-те години на този век.
Не липсват и любопитни научни теории около проекта. Подобно на „Трите клисури“, и тук се говори за влиянието върху въртенето на Земята. Макар физически да е вярно, че преместването на огромни водни маси може да промени инерционния момент на планетата, ефектът е практически незабележим – измерва се в микросекунди. Истинското въздействие на тибетския мегапроект обаче ще бъде усетено не в космоса, а тук, на Земята, чрез промяна в икономическия и политически баланс на Азия.
