България прекратява ерата на „дипломацията на примирението“. Под ръководството на Велислава Петрова, външната политика на страната се пренасочва към модел, при който лоялността към международните съюзи не означава отказ от собственото мнение. Новият курс залага на държава, която е надежден партньор, но същевременно притежава волята и смелостта да защитава своите национални интереси с аргументирана позиция.
Ключовият стълб на тази стратегия е прагматизмът. Вместо да се ограничават до символични декларации за солидарност, приоритетите се изместват към реалните нужди на гражданите и икономиката. Това включва осигуряването на енергийна сигурност, функционирането на рафинериите и използването на географското положение на страната като икономически актив. България вече не се стреми просто да участва в процесите, а да предлага решения, превръщайки се в лидер в области като сигурността в Черно море и свързаността между Европа и Централна Азия.
Дипломацията се трансформира в мощен икономически инструмент. Посолствата вече не са само административни представителства, а активни партньори на бизнеса, които търсят инвестиции и нови пазари. Целта е България да излезе от образа на дестинация за евтина работна ръка и да се позиционира като център на високи технологии, изкуствен интелект и микроелектроника. В тази връзка присъединяването към ОИСР се определя като следващата стратегическа цел, която ще служи като „печат за качество“ за инвеститорите.
Вътрешното обличане на Министерството на външните работи е също така в центъра на промените. Борбата с административната инерция и модернизацията на консулските услуги са приоритети, насочени към по-бързо обслужване на гражданите. Особено внимание е отделено на младите дипломати, за които се търси предвидимо кариерно развитие, както и на управлението на сградния фонд на страната зад граница, който трябва да бъде превърнат в инвестиционен ресурс.
На международната сцена България води балансирана политика. По отношение на Украйна, фокусът е върху енергетиката, инфраструктурната свързаност и грижата за историческата българска общност, без да се предоставят финансови средства или оръжие. С Република Северна Македония се залага на стриктното изпълнение на европейския компромис от 2022 г., като се подчертава, че доверието се гради чрез действия, а не чрез антибългарска реторика. В отношенията с Близкия изток позицията е категорична – българската територия няма да бъде използвана за преки военни действия.
„Мягката сила“ на България се развива чрез културната дипломация. Инициативи като „Чудесата на България“ и „Дипломация на Чудесата“ превръщат наследството в инструмент за международен диалог. Активно се работи за разширяване на българското присъствие в ЮНЕСКО, като в момента се подготвят номинации за Епископската базилика в Пловдив и Източния сегмент на Дунавския лимес.
Последен, но не по-малко важен приоритет, е връзката с българите зад граница. Държавата се стреми не само да осигури по-добра консулска защита, но и да приобщи успешната съвременна диаспора, разглеждайки тези хора като естествени посланици на България. Визията е за модерна европейска държава, която е разпознаваема с талантите си, науката си и способността си да бъде последователна в защита на своите ценности.
