
В стените на Националния музей „Земята и хората“ в София се разгръща една разтърсваща история, разказана през обектива на Сергий Гимюш. Фотоизложбата „Несломимите: светлината в мрака“ не е просто документация на войната, а е паметник на човешката устойчивост. Авторът, украински доброволец, е платил огромна лична цена за своите кадри – при обстрел в Харковска област той губи двата си крака, но не и желанието да свидетелства за истината.
По време на откриването на експозицията, украинският посланик в България Олеся Илашчук отправи силно послание за смисъла на държавността. Тя подчерта, че макар официално да се празнува 35-годишнината от възстановяването на независимостта на Украйна, страната е много по-стара от тази дата. Борбата за език, култура и национално съзнание е вековен процес, който продължава и в днешните дни.
Емоцията в залата стана осезаема, когато посланикът заговори за реалната цена на свободата. Тя я описа не с политически термини, а чрез празните места на семейните трапези, детските стаи, които са останали тихи, и градовете, превърнати в руини. За Илашчук независимостта е изписана с имената на тези, които вече не са сред живите.
Снимките на Гимюш улавят именно този контраст – между ужаса на разрушенията и светлината на човешкото достойнство. В кадрите виждаме медици, доброволци и семейства, загубили домовете си, но запазили способността си да помагат един на друг. Те не са представени като жертви, а като личности, които отказват да бъдат сломени от мрака на войната.
За самия Сергий Гимюш изложбата в София има и дълбоко личен заряд, тъй като е прекарал част от детството си в България, докато родителите му са работили в посолството. Тази лична връзка се допълва от историческото приятелство между двете страни, като България е една от първите държави, признали украинската независимост още през 1918 година.
Посетителите могат да се докоснат до тази история на смелост и надежда в Националния музей „Земята и хората“ до 28 август 2026 г. Експозицията е напомняне, че дори в най-мрачните времена светлината на човечността остава най-силното оръжие.
