Когато пламъците заплашиха домовете им, жителите на петричките села не чакаха помощта да дойде сама. В един акт на истинско единство, над 30 доброволци се втурнаха в опасния фронт, превръщайки се в последната линия на защита срещу огнения ад.
Между Кърналово и Михнево се разгърна истинска драма, където сухите треви и гъстите храсти се превърнаха в гориво за разпространяващата се стихия. Хората излязоха по улиците, въоръжени с всичко, което имаха под ръка, за да спасят семействата и имотите си.
Природата обаче направи битката още по-трудна. Силните въздушни течения, които постоянно сменяха посоката си, превърнаха работата на екипите в истински кошмар, правейки поведението на огъня непредсказуемо и опасно.
В този критичен момент се обединиха силите на обикновените граждани и професионалистите от Аварийното звено на Община Петрич. Координираните усилия бяха насочени към една единствена цел – да се спре настъплението на огъня, преди той да е достигнал първите къщи.
Солидарността не спря само до местните жители; от съседните райони започнаха да пристигат нови доброволци, готови да помогнат. С непоколебима воля, младежи и мъже от двете села заявиха, че няма да напуснат терена, докато последната искра не бъде потушена, дори това да означава безсънна нощ в борба със стихията.
