
Сливенският регион, който традиционно се счита за сърцето на българското прасково производство, днес е обгърнат от сериозно социално и икономическо напрежение. Около сто местни производители бяха принудени да излязот на улицата и да блокират пътя към Стара Загора, за да отправят ясен сигнал към държавните институции: овощният сектор в района е на ръба на колапса.
Основният проблем е драстичното разминаване между разходите за производство и реалните изкупни цени. Докато цените на горивата, торовете и труда продължават да растат, заплащането на плодовете остава критично ниско. За десертните сортове сумите варират между 50 и 80 евроцента, а за прасковите за компот те падат до катастрофалните 37 евроцента на килограм, което често е под себестойността на продукта.
Системният провал се дължи не само на цените, но и на липсата на модерна инфраструктура. Без хладилни бази, сортиращи линии и ефективно коопериране, малките и средните стопани остават извън големите търговски вериги и нямат реален шанс за износ. Това води до трагични ситуации, при които част от реколтата просто се изхвърля, защото няма кой да я купи на справедлива цена.
За да се спаси браншът, производителите настояват за спешен план за ликвидност и приемане на законодателство, което да насърчи създаването на кооперации. Един от ключовите им मागणी е стоковото тържище край Сливен да премине под управлението на Министерството на земеделието, за да се превърне в реална база за подкрепа на местните стопани.
Предупреждението на овощарите е сериозно – без последователна държавна политика, все повече земеделци ще бъдат принудени да изкоренят градините си, което би означавало края на един традиционен поминък за региона. Кметът на Сливен, Стефан Радев, вече е изразил своята пълна подкрепа за протестиращите, подчертавайки социалното значение на овощното производство за много семейства.
Очите на сектора сега са насочени към 25 август, когато представители на бранша ще се срещнат с министъра на земеделието Пламен Абровски. Тази среща се разглежда като ключов момент за постигане на конкретни ангажименти, които да предотвратят масовото отказване от земеделието в региона.
