Дебатите около проектобюджета за 2027 г. набират скорост, а министърът на труда и социалната политика, Наталия Ефремова, представи пакет от социални мерки, които предизвикват както надежди, така и въпроси. Макар правителството да обявява увеличение на социалните разходи с над 300 милиона евро, по-внимателният поглед разкрива сложна картина от корекции, компромиси и някои „горчиви хапчета“ за определени слоеве от обществото. Целта е запазване на покупателната способност в условията на висока инфлация, но ефектът ще е неравномерен.
Едно от най-значимите облекчения е предвидено за семействата с деца. Обезщетението за отглеждане на дете през втората година на майчинството ще нарасне от 398 на 450 евро месечно, което цели да осигури малко повече финансова стабилност на младите майки. Освен това, майките, които решат да се върнат на работа преди детето им да навърши две години, ще получават 75% от обезщетението, вместо досегашните 50%. Това е ясен стимул за по-ранно включване в трудовия пазар, макар министър Ефремова да призна, че сумите „не са особено високи“, но подчерта продължителната подкрепа на България спрямо други европейски държави.
Предвижда се и ново данъчно облекчение, насочено към детското развитие, което ще покрива разходи за здравеопазване, образование и спортни дейности. Това включва широк спектър от занимания – от уроци по танци и спортни школи до частни уроци и логопед. Родителите ще трябва да съхраняват документите за направените разходи, но ще ги представят само при проверка, което е прагматичен подход, целящ да облекчи административната тежест.
Пенсионерите също могат да очакват увеличение на доходите си от средата на 2027 г., като процентът на осъвременяване се очаква да надхвърли прогнозната инфлация. Дали обаче това ще бъде достатъчно, за да компенсира натрупаната инфлация и да подобри реалната покупателна способност, остава да видим. Особено остър е дебатът около разликата между минималната пенсия (прогнозирана на 374 евро) и линията на бедност (443 евро).
Министър Ефремова оспори твърденията, че над 1,2 милиона пенсионери ще живеят под прага на бедността, настоявайки, че трябва да се вземат предвид всички доходи на домакинствата, а не само индивидуалната пенсия. Този аргумент обаче не отменя факта, че много възрастни хора разчитат предимно на пенсията си, което подчертава продължаващото предизвикателство в социалната политика.
Що се отнася до дългогодишния политически спор за пренасочване на средства от частните пенсионни фондове към държавното обществено осигуряване, министърът не потвърди конкретни разговори, но изтъкна необходимостта от предвидимост и широк обществен консенсус преди предприемането на каквито и да било „резки трусове“ в системата.
Минималната работна заплата за 2027 г. ще достигне 660 евро, което е стъпка напред, но е компромис от първоначално предложения по-висок размер от 672,80 евро. Министър Ефремова призна, че това се дължи на бюджетни ограничения и натиск от страна на Европейската комисия за овладяване на социалните разходи. За служителите в бюджетната сфера е предвидено 5% увеличение на възнагражденията, което е по-малко от исканите от синдикатите 10%, отразявайки напрегнатата фискална рамка.
Едно от най-спорните решения е замразяването на заплатите в секторите „Сигурност“ и „Отбрана“ за следващата година. Обосновката е, че тези групи са получили значителни увеличения през предходни години, което е довело до „несъразмерно увеличение“ спрямо други заети в публичния сектор. Това решение вероятно ще предизвика недоволство и потенциални протести, като правителството е заявило готовност за диалог със синдикатите.
През 2027 г. ще стартира и поетапна реформа на системата за медицинска експертиза (ТЕЛК) и подхода към хората с увреждания. Целта е да се промени начинът на оценяване на уврежданията, като се акцентира върху това, което хората „могат да правят“, за да си помагат на себе си, на семействата си и на обществото. Това предполага преминаване към по-голямо овластяване и интеграция, изискващо както нова методология за оценка, така и законодателни промени. Сегашният механизъм за лична помощ невинаги постига целта си за осигуряване на независим живот.
За най-уязвимите групи коледните добавки от 50 евро ще започнат да се изплащат още през ноември, осигурявайки навременна подкрепа. Те ще обхванат осем категории правоимащи, включително пенсионери с ниски доходи, семейства с деца и хора с увреждания. Макар някои плащания да могат да се проточат до началото на декември поради обработката на заявления за помощи за отопление, намерението е ясно – да се осигури сезонен финансов бонус. Този размер от 50 евро е заложен и за бъдещи празнични добавки.
В заключение, проектобюджетът за 2027 г. представя правителствени опити за балансиране на социалната подкрепа с фискалните реалности. Докато семействата и пенсионерите виждат известно облекчение, а реформите за хората с увреждания са на хоризонта, компромисите с минималната работна заплата и замразяването на заплатите в ключови публични сектори подчертават трудните избори, които се правят. Предстои да видим как тези мерки ще бъдат приети и дали наистина ще постигнат заявената цел за защита на покупателната способност на всички българи.
