Българското правителство поставя началото на фундаментална промяна в подхода си към външните отношения, като превръща икономическата дипломация в основен стълб на своята стратегия. Вицепремиерът Александър Пулев ясно сигнализира, че целта е страната да спре да бъде просто наблюдател и активно да се позиционира като предпочитана дестинация за мащабни индустриални проекти и високотехнологични инвестиции.
Един от най-острите акценти в новия курс е борбата с бюрократичната инертност. Правителството обявява край на ерата на „меморандумите в чекмеджето“ – документи, които досега са събирали прах като работни версии. Сега фокусът се измества към реалното подписване и изпълнение на тези споразумения, за да се отворят конкретни врати пред българските публични и частни предприятия.
За да се постигне това, се предвиждат сериозни структурни реформи. В засада са промени в Закона за насърчаване на инвестициите и създаването на нов Координационен съвет за насърчаване на инвестициите към Министерския съвет. Тези стъпки целят да оптимизират административните процеси и да направят България по-привлекателна за стратегически партньори от Европа, Азия и Близкия изток.
Стратегията не се ограничава само до привличане на чужд капитал, но залага и на дълбока интеграция на местния бизнес в световните вериги за доставки. Идеята е икономическите интереси да бъдат планирани синхронно с външната политика, което да позволи на българските компании да заемат ключови позиции в регионалните и глобалните пазари с добавена стойност.
Ключова роля в този процес ще играят Службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ), които са определени като „острието“ на българската икономическа дипломация. Търговските представители ще разполагат с повече инструменти и по-добра координация, за да действат като основен мост между държавните институции и международните инвеститори, гарантирайки бързина и ефективност в реализациите.
