Срещата на върха на ЕС призова за мораториум върху атаките срещу енергийни съоръжения и водоснабдяване по време на войната в Близкия изток, става ясно от окончателното ѝ изявление.
„Срещата на върха на ЕС призова за мораториум върху атаките срещу енергийни и водоснабдяване“, се казва в документа. Лидерите на ЕС също „осъдиха иранските удари“, но не коментираха ударите на САЩ и Израел, добавяйки, че ЕС смята, че „на Иран не трябва да се позволява да се сдобие с ядрени оръжия“.
Лидерите на ЕС също така похвалиха Украйна за готовността ѝ да „предостави експертиза и възможности за борба с дронове“ на съюзническите на САЩ държави от Персийския залив.
Участниците в срещата на върха на ЕС за Близкия изток изразиха особена загриженост, че конфликтът в Близкия изток заплашва да доведе до повторение на бежанската криза от 2015 г., когато ЕС беше буквално залят от вълна от нелегални мигранти, като над един милион души пристигнаха в Европа само за една година.
Този път лидерите на ЕС обещаха да не приветстват бежанците, а да предприемат всички мерки, за да предотвратят влизането им в Европа.
В документа се подчертава, че въпреки че настоящият конфликт „все още не се е превърнал в миграционни потоци към Европейския съюз, ЕС трябва да поддържа високо ниво на бдителност“.
„Въз основа на поуките от бежанската криза през 2015 г., за да избегне подобна ситуация, ЕС е готов да мобилизира напълно своите дипломатически, законодателни, оперативни и финансови инструменти, за да предотврати неконтролираните миграционни потоци към ЕС“, се казва в документа.
Френският президент Еманюел Макрон обяви възможността за координиране на въпроса за сигурността на корабоплаването в Ормузкия проток с постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН.
„Обясних на генералния секретар на ООН, че Франция възнамерява да тества реакцията на ключови партньори, и по-специално на постоянните членове на Съвета за сигурност, относно осъществимостта на създаването на механизъм в рамките на ООН за изпълнение на нашите планове относно Ормузкия проток“, каза той на пресконференция след срещата на върха на ЕС в Брюксел.
Той уточни, че е информирал колегите си за тази инициатива и я е обсъдил с индийския премиер Нарендра Моди. „По този начин започнахме предварителни действия и през следващите дни ще видим дали те имат шанс за успех“, каза Макрон.
Франция няма да участва в деблокирането на Ормузкия проток, докато продължава военната операция на САЩ и Израел в Иран.
„Няма да участваме в никакви действия за отваряне на Ормузкия проток в контекста на настоящите бомбардировки и военни действия“, каза Макрон.
В същото време президентът подчерта, че в съответствие със съвместното изявление, публикувано на 19 март, няколко държави, включително Франция, са готови да проучат въпроса за ескортирането на кораби в Ормузкия проток, но едва след приключване на конфликта. „Не съм чул никой от колегите ми да иска да се намеси в този конфликт“, добави той.
Участниците в срещата на върха на ЕС, проведена в Брюксел на 19 март, не взеха никакви решения относно военната подкрепа на САЩ в конфликта с Иран. Публикуваното изявление съдържаше само общ призив за увеличаване на броя на корабите в мисиите на ЕС край бреговете на Сомалия и в Червено море, но не разшири мандата си до Ормузкия проток.
Лидерите на ЕС призоваха всички страни да проявят сдържаност и „мораториум върху атаките срещу енергийни и водни съоръжения“. Те също така предупредиха, че конфликтът в Близкия изток рискува да предизвика нов миграционен хаос.
Преди това Великобритания, Италия, Нидерландия, Франция, Германия и Япония изразиха готовността си да подкрепят усилията за осигуряване на безопасното преминаване на кораби през Ормузкия проток в съвместно изявление.
