Майските аукциони в Ню Йорк отбелязаха изумителен триумф, превръщайки се в истинско зрелище за световния пазар на изкуство. След няколко относително спокойни сезона, „сините чипове“ – безспорните шедьоври на утвърдени майстори – отново доказаха своята ненадмината стойност, генерирайки рекордни продажби за стотици милиони долари. Това не беше просто търг, а катарзис за колекционери и анализатори, потвърждаващ златното правило: нищо не продава по-добре от големите имена, било то на художници, колекционери или дори красиви жени.
В центъра на това арт земетресение беше разпродажбата на колекцията „Си“ на Самюъл Ървинг Нюхаус от Christie’s. Наследникът на медийната империя Condé Nast, чието състояние при смъртта му през 2017 г. възлизаше на 12 милиарда долара, остави след себе си колекция, която е олицетворение на „синия чип“. Само 16 лота от нея достигнаха умопомрачителните 630,8 милиона долара. Сред тях, бронзовата „Глава на жена (Фернанд)“ на Пабло Пикасо, отлята през 1909 г., се продаде за 48,3 милиона долара – нов рекорд за скулптура на Пикасо, надминавайки предходния си резултат от 4,9 милиона долара от 2001 г.
Истинската звезда обаче се оказа „Данаида“ (1913) на Константин Бранкузи. Бронзовата, позлатена и патинирана скулптура достигна невероятните 107,5 милиона долара, превръщайки се във втората най-скъпа скулптура, продавана някога на търг. Тази творба, вдъхновена от унгарската художничка Маргит Погани, получи още по-широка известност благодарение на рекламна кампания на Christie’s с участието на актрисата Никол Кидман, танцуваща около нея под звуците на Дейвид Бауи.
Колекцията на Нюхаус предложи и други върхови постижения: „Портрет на мадам К“ (1924) на Хуан Миро взе 46 милиона долара, а „Композиция с голяма червена равнина, синьо, сиво, жълто и черно“ (1921) на Пит Мондриан – 39,7 милиона долара. Но абсолютният шампион беше монументалната, над 3-метрова картина „Номер 7А, 1948 г.“ на Джаксън Полок, продадена за колосалните 181,8 милиона долара. Тези резултати подчертават неоспоримата доминация на утвърдените майстори от 20-ти век, докато творбите на по-млади художници – така наречените „червени чипове“ – останаха почти незабележими в тези елитни вечерни продажби.
Christie’s продължи да впечатлява и с други значими продажби. Наследството на покойната галеристка Мариан Гудман, известна с подкрепата си за европейски концептуални художници, донесе 1,1 милиарда долара. Осем картини на Герхард Рихтер, включително фотореалистичната „Свещ“ (1982) за 35 милиона долара, се продадоха уверено, макар и без да чупят предишни рекорди на художника. Колекцията на Хенри Макнийл, включваща минималистични творби, също постигна високи цени, като скулптура на Доналд Джъд от серията „Shot Shot“ (1969) достигна 12,8 милиона долара.
Аукционите на Sotheby’s също не останаха по-назад в утвърждаването на звездните имена. Картината на Анри Матис от 1919 г. „Столът“ (La Chaise Lorraine) от колекцията Barbier-Mueller предизвика десетминутна наддавателна битка, достигайки 48,4 милиона долара – двойно над първоначалната оценка. „Арлекин“ (1909) на Пабло Пикасо се продаде за 42,6 милиона долара, а акварелът на Винсент ван Гог „Жътва в Прованс“ (1888) достигна 29,4 милиона долара, ставайки втората най-скъпа творба на хартия от художника на търг. Колекцията на американския банкер Робърт Мнучин също се представи силно, като абстракцията на Марк Ротко „Кафяво и черно върху червено“ (1957) беше водеща с 85,7 милиона долара.
Тези майски аукциони ясно показаха, че пазарът на изкуство е жив и процъфтява, особено когато става въпрос за проверени във времето шедьоври. Смъртта на големи колекционери отваря врати към съкровища, които дълго са били скрити, и позволява на световните аукционни къщи да пренапишат историята на продажбите. Докато спекулативният пазар за новоизгряващи таланти остава по-тих, инвестициите в утвърдени класици продължават да бъдат златният стандарт, гарантиращ висока ликвидност и безспорна стойност.
