Отново сме свидетели на порочна практика, при която хиляди домакинства в столицата са принудени да треперят от студ в домовете си. Проблемът се повтаря за втора поредна година: докато ние плащаме за поддръжка на мрежата през сметките си за отопление, самите ремонтни дейности се извършват в най-неподходящия момент – в разгара на ноември.
Статистиката е меко казано обезпокоителна. Инвестиционните разходи са заложени в цената на услугите, но изпълнението на ремонтните програми изостава драстично. Фактът, че към септември е усвоена едва малка част от предвидения бюджет, докато в същото време се планират мащабни ремонти за зимните месеци, е ясен сигнал за лошо управление.
Често чуваме оправдания, че закъснението идва от бавни административни процедури и късното приемане на бизнес планове от Столичния общински съвет. Това обаче звучи несериозно за потребителите, които редовно плащат своите задължения. Отговорността е споделена между общината, енергийния регулатор и министерството, но крайният резултат винаги е един и същ – липса на топлоподаване в най-студените дни.
Вместо да се действа превантивно веднага след приключване на предишния отоплителен сезон, институциите демонстрират реактивност, която граничи с безхаберие. Тревогата, която изразяват днес, е закъсняла. Реалността е, че хиляди хора са принудени да чакат приключването на аварийни и планови ремонти, докато температурите навън стремглаво падат.
