Първите сто дни от управлението на кабинета, назначен от президента Румен Радев на 8 май, оставиха след себе си повече въпроси, отколкото отговори. Вместо бързи и решителни стъпки, обществото стана свидетел на период, който мнозина определят като стагнация и липса на ясна визия.
Политологът Любомир Стефанов изказва остро критично мнение за работата на правителството. Според него е станало очевидно, че екипът не разполага с необходимите знания и подготовка за управлението. Стефанов подчертава, че въпреки първоначалните очаквания, кабинетът демонстрира пълна неподготвеност и съмнение в собствените си способности.
Основният проблем, according to анализатора, е превръщането на управлението в безкраен процес на анализ. Вместо реални действия, администрацията се е фокусирала върху постоянното обмисляне и изследване, което в крайна сметка води до парализа на властта и липса на конкретни резултати.
На фона на тази критика, премиерът представи амбициозна управленска програма, която цели въвеждането на нов икономически модел и мащабни реформи до 2030 година. Въпреки високите цели, разминаването между стратегическите планове за бъдещето и текущата оперативна ефективност остава стряскащо.
Междувременно правителството предприема стъпки за оптимизация, включващи съкращаване на 212 щатни бройки в две министерства. Паралелно с това политическият дискурс е залят от спорове за историческата памет и паметниците, като Костадинов призовава за възстановяване на монумента на съветската армия, подкрепяйки позицията на президента.
В крайна сметка, първият етап от управлението на Радев остава под силен удар. Въпросът, който остава отворен, е дали кабинетът ще успее да излезе от цикъла на постоянните анализи и да премине към реално управление, или ще остане в сферата на теоретичните планове.
