България стои пред исторически шанс за икономически скок с общо 10,7 милиарда евро от европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост, разпределени между 6,2 милиарда безвъзмездни средства и 4,5 милиарда заеми. Въпреки мащаба на ресурсите, се появяват сериозни опасения, че вместо стратегическа трансформация, страната се задоволява с повърхностни подобрения. Народният представител Драгомир Стойнев предупреждава, че липсата на прозрачност и политическо обсъждане в Народното събрание може да превърне тези средства в поредния пропуснат шанс за развитие.
Основният проблем в настоящия правителствен проект е фокусът върху т.нар. „технически“ подобрения. Вместо реални структурни реформи в здравеопазването и образованието, огромни суми се насочват към саниране и строително-монтажни дейности. Примером е разпределението на средствата за „зелена икономика“, където от общо 4,5 милиарда лева, цели 3 милиарда са предвидени за саниране, което е далеч от визията за иновативна и екологична трансформация.
Критиците посочват, че планът напълно пренебрегва сектори с висок потенциал, като водородните технологии, роботиката, автоматизацията и екологичното земеделие. Докато Европейската комисия и Урсула фон дер Лайден настояват за дългосрочен, приобщаващ растеж и дигитален преход, българският подход изглежда фрагментиран и лишен от ясна стратегия за развитие на човешкия капитал и декарбонизация на индустрията.
Съществува и сериозен риск от административна корупция и лошо управление. Опитът на един тесен управленски елит да програмира разпределянето на толкова огромен ресурс, без експертно и парламентарно участие, се счита за безотговорно. Без включване на научни среди и браншови организации, България рискува милиардите да изтекат, без да създадат реална икономическа стабилност, повторе करейки сценариите от предишни европейски програми.
Времето е от съществено значение, тъй като средствата трябва да бъдат планирани и одобрени в кратки срокове, за да могат да се използват до края на 2024 година. Единственият национално отговорен подход в тази ситуация е превръщането на Плана за възстановяване в обект на широка обществена и политическа дискусия, за да се гарантира, че парите ще работят за гражданите, а не за ограничен кръг от корпоративни зависимости.
