Всяка предизборна кампания у нас неизменно е съпътствана от един и същ феномен – масирано замеряне с компромати и лични нападки. Този процес, който мнозина наричат „хвърляне на кал“, се превърна в основен инструмент за политическа борба, измествайки дебатите по реални обществени проблеми.
Наблюдателите на политическия живот често си задават въпроса: как точно се генерира този огромен ресурс от негативизъм? Изглежда, че участниците в надпреварата разполагат с неизчерпаеми запаси от „кал“, които изваждат на показ точно в най-критичните моменти от гласуването.
Вместо да се фокусират върху програми, икономически стратегии или социални реформи, щабовете инвестират огромна енергия в търсене на скелети в гардеробите на опонентите. Това превръща изборния процес в своеобразен театър на абсурда, където печелившата стратегия е не кой е по-подготвен, а кой е по-умел в калта.
Истината е, че този стил на комуникация има опустошителен ефект върху избирателната активност. Гражданите, уморени от безкрайните скандали, често губят мотивация да отидат до урните, тъй като не виждат смислена алтернатива сред помията, която се лее от екраните и вестниците.
Докато политическата култура не претърпи сериозна промяна, вероятно ще продължим да ставаме свидетели на същата картина. „Калта“ остава основно гориво за политическата машина, а въпросът на обикновения човек откъде се намира тя, остава риторичен и леко горчив.
