Една от най-емблематичните творби в историята на изкуството, „Звездна нощ“ на Винсент ван Гог, може да крие астрономически доказателства, които променят всичко, което знаем за нейния произход. Дълго време се смяташе, че това платно е продукт на въображението на художника, създадено в мигове на душевна криза. Сега обаче група изследователи предлагат хипотеза, която поставя картината в пряка връзка с реални небесни събития от лятото на 1889 година.
Южнокорейски екип, воден от Елижа Джонг-хюн Ким, използва комбинация от астрономически изчисления и методи, типични за криминалистиката, за да анализира небосклона над Сен Реми дьо Прованс. Резултатите сочат към 22 юли 1889 г. като ключова дата, което се разминава с досегашните твърдения на изкуствоведите, че творбата е завършена през юни същата година. Според авторите на проучването, Ван Гог е наблюдавал небето точно преди зазоряване в края на юли.
Основните аргументи се опират на фазата на Луната и разположението на планетите. През юни 1889 г. Луната не е изглеждала така, както е изобразена на платното. В края на юли обаче, според небесните карти, Венера и звездният куп Хиади са били видими на изток, което съвпада с детайлите в шедьовъра. Изследователите дори са анализирали кореспонденцията на художника, където споменаването на цикади подсказва за по-горещия юлски период.
Физици, които изучават творчеството на Ван Гог, смятат това изследване за изключително ценно, макар и да остават предпазливи. Те подчертават, че Ван Гог вероятно е комбинирал спомени и скици от различни нощи, вместо да копира една единствена гледка. Въпреки това, основната поука остава непроменена: Ван Гог не е просто мечтател, а прецизен наблюдател на природата, който е вплел реалната красота на нощта в своя уникален стил.
За самия Елижа Ким това откритие е кулминация на дългогодишен интерес към холандския майстор. Въпреки че е посветил години на анализиране на небесните тела в картините на Ван Гог, той все още не е имал възможност да види „Звездна нощ“ на живо в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Сега, след публикуването на труда му в списание Scientific Reports, той признава, че е дошло времето да застане лице в лице с оригинала, който е дешифрирал чрез математика и звезди.
