Светът, който познаваме, се променя с тревожна скорост. Природата и историята, които някога изглеждаха вечни, днес са крехки жертви на човешката алчност и глобалното затопляне. Някои от най-впечатляващите места на планетата вече не са просто туристически дестинации, а предупреждения за това какво се случва, когато балансът между човека и средата бъде нарушен.
Архитектурните шедьоври, които са оцеляли векове, сега се борят за съществуването си. Великата китайска стена бавно се разпада под натиска на ерозията и абсурдната практика на кражба на тухли. В Индия, белият мрамор на Тадж Махал губи блясъка си, застрашен от тежкото замърсяване на въздуха. Междувременно, романтичната Венеция буквално потъва в морето с по един милиметър годишно, превръщайки площада Сан Марко в периодично езеро.
Водните ни богатства също са в критично състояние. Мъртво море се свива драстично, защото река Йордан е експлоатирана за селскостопански и индустриални нужди. Под повърхността на океана Големият бариерен риф в Австралия се „бели“ и умира поради повишената киселинност и топлинните вълни. В друг край на света Малдивите, с техните райски острови, са само на един метър над морското равнище и са застрашени от пълно поглъщане от Световния океан.
Планинските и горските масиви не са по-защитени. Алпите губят по 3% от ледниците си всяка година, което може да ги остави без лед до 2050 г. Амазония, „белите дробове“ на Земята, вече е загубила една петина от площта си, превърната в суха савана заради изсичането на гори за дървесина и ниви. Дори Гранд Каньон е под заплаха, тъй като добивът на уран и агресивното строителство на курорти застрашават река Колорадо и естетиката на района.
Накрая, дори най-екзотичните ни мечти за бял пясък са под риск. Сейшелските острови, любимо място за младоженци, страдат от сериозна ерозия, която буквално изтрива плажната им ивица. Всички тези примери показват, че ако не променим начина, по който взаимодействаме с планетата, следващите поколения ще познават тези места само по снимки в учебниците по история.
