В сърцето на Котел, град, дишащ история и памет, се разгърна едно необикновено събитие, което докосна дълбоко душите на присъстващите. Под знака на Дните на европейското културно наследство за 2026 г., Историческият музей стана домакин на спектакъла „Пътеки към Душата на България“ на акад. Тоня Борисова. Това не беше просто представление, а едно емоционално пътуване, което преплете минало и настояще, родова памет и национална идентичност в едно силно, общо преживяване.
Акад. Тоня Борисова, поет, писател, актриса и педагог, е пазител на едно забележително наследство. Като пряка родственица на летописеца на Априлското въстание Захарий Стоянов и на легендарната народна певица Вълкана Стоянова, тя носи в себе си живата нишка на българския дух. С над 20 книги и повече от 820 авторски поетично-музикални спектакъла, нейното творчество е мост между поколенията, посветен на съхраняването и предаването на българската памет.
Един от най-въздействащите моменти в спектакъла беше личният разказ за нейния баща, 104-годишния акад. Кръстьо Рибаров. Неговият житейски и творчески път, отразен в книги като „Нашенски зевзеци“ и четирилогията „Спомени за един изгубен свят“, писана в съавторство с дъщеря му, разкрива дълбочината на една фамилия, в която словото е не просто дарба, а съдба. Тази връзка, предавана от баща на дъщеря, а след това и на внучка, придава на цялото събитие уникална човешка дълбочина и автентичност.
Сърцераздирателен, но и вдъхновяващ, беше разказът за Сълзица Борисова – талантлив художник и илюстратор, която на едва седемгодишна възраст създава сюжета и рисунките за „Приказка за Добротата“. По тази история майка ѝ Тоня написва стиховете, а книгата добива осем издания и е одобрена като учебно помагало. Въпреки че Сълзица си отива твърде рано, на 38 години през декември 2024 г., тя оставя след себе си ярко творческо наследство, пропито с доброта, български корени и вечни духовни ценности, които продължават да живеят.
В музикалния съпровод на вечерта се включи и народната певица Галина Дурмушлийска, дългогодишна приятелка на акад. Борисова. Нейното изпълнение добави още един пласт към емоционалното въздействие, напомняйки, че българската памет е жива не само в словото, но и в песента, в традицията, която се предава от поколение на поколение. Както самата акад. Тоня Борисова казва: „Щом корена си носим в Жива Памет, ще бъде Българско – додето свят светува!“
Тази среща в Котел беше повече от културно събитие; тя беше потвърждение, че българската идентичност не е застинал спомен, а дишаща, развиваща се история, която продължава да се разказва чрез изкуството, музиката и непоколебимия дух на хора като Тоня Борисова и нейния забележителен род. Те ни показват, че корените ни са дълбоки и живи, стига да ги пазим в сърцата си.
