Австралийският актьор и танцьор Адам Гарсия, познат от редица филми и мюзикъли, е на прага на първата си среща с българската публика. Той пристига в София, за да представи култовия мюзикъл „Бодигард“ в ролята на Франк Фармър – персонаж, който неизбежно носи отпечатъка на Кевин Костнър. Но Гарсия има свой собствен път към образа, далеч от имитацията, предлагайки свежа и дълбока интерпретация на емблематичния телохранител.
Изправен пред предизвикателството на предварителните очаквания на публиката, която помни пронизващия поглед и силната енергия на Костнър, Гарсия разкрива, че умишлено не е гледал филма. Вместо това се е съсредоточил върху сценария, търсейки собствените си ориентири. Той признава, че силата и неподвижността на Костнър са оставили отпечатък, но за него е било ключово да пренесе тази енергия на театралната сцена, като същевременно избягва капана на копирането.
Франк Фармър е човек, обучен да контролира всяка ситуация, но парадоксално губи контрол над собствените си чувства. За Гарсия, който по природа е експресивен и несериозен, това се оказва огромно предизвикателство. Той описва героя като загадка, носеща дълбоки чувства като вина, угризения, скръб и самота. Актьорът търси моментите, в които „бронята“ на Франк се пропуква, позволявайки на тези емоции да излязат наяве, макар и за кратко, преди да се овладее отново.
Химията между Франк и Рейчъл, изиграна от Сидони Смит, е сърцето на историята. Гарсия подчертава значението на ранните репетиции, посветени на опознаване и изграждане на доверие между актьорите. Той изтъква, че както Сидони, така и Саша, която играе сестрата, са не само феноменални вокалистки, но и талантливи актриси, което допринася за автентичността на сценичните взаимоотношения.
Един от най-вълнуващите моменти в мюзикъла, разбира се, е изпълнението на „I Will Always Love You“. Гарсия описва този момент като изключително специален, когато публиката осъзнава, че песента започва, и вълнението се надига. Той припомня, че именно Кевин Костнър е настоявал Уитни Хюстън да изпее тази песен като кулминация във филма, превръщайки я в централен елемент, който обобщава сложните отношения между героите.
Въпреки че историята на „Бодигард“ е на повече от 30 години, връзката между Франк и Рейчъл продължава да вълнува силно. Гарсия обяснява това с вечната природа на любовта и човешката природа. Подобно на класически трагедии и митове, историята представя конфликта между дълг, лоялност и любов, подсилен от елемента на трилър, който усилва емоционалното напрежение и прави избора още по-труден.
Това не е първият път, когато Адам Гарсия се сблъсква с роля, предварително свързана с легендарен актьор. Първата му номинация за награда „Оливие“ идва с ролята на Тони Манеро в „Треска в събота вечер“, популяризиран от Джон Траволта. Неговият подход остава същият – фокусиране върху историята и пътя на героя, а не върху имитацията на предишно изпълнение. За него истинската сила идва от разкриването на вътрешния свят на персонажа, като например желанието на Тони да избяга от потискаща среда чрез танца.
Личният път на Гарсия е не по-малко интересен. Започнал да учи биохимия в университета в Сидни, той прекъсва образованието си, за да участва в степшоу. Това, което първоначално е трябвало да бъде „почивка“, се превръща в световна кариера, отвеждайки го до лондонския Уест Енд. Майка му е тази, която по-късно му помага да осъзнае, че актьорството вече е негова професия. Гарсия описва себе си като човек, склонен към риск, но възприемащ предизвикателствата като приключения, без да се страхува да намира решения в движение – било то пътуване с раница из Източна Европа или преместване в нова държава.
Като бивш съдия в танцови формати, Гарсия е развил по-мек подход към критиката, осъзнавайки, че винаги може да се намери нещо положително в изпълнението на всеки. Този опит го е научил да бъде по-снизходителен и към самия себе си. Той би насърчил децата си да следват своите мечти, дори и в артистичната индустрия, като им предложи насоки от собствения си опит, за да ги предпази от потенциални капани.
За българската публика, която ще види „Бодигард“ от 2 до 4 октомври в НДК, Адам Гарсия се надява на едно потапящо преживяване. Той желае зрителите да бъдат развълнувани от историята, може би дори просветени, и да открият лична връзка с нея. „Потапяш се в историята, но същевременно се вглеждаш и в себе си“, казва актьорът, изразявайки надеждата си всеки да почувства нещо дълбоко и да отнесе със себе си траен спомен от магията на живия театър.
