Гледката по нивите в района на Любимец е обезпокоителна – тонове качествени дини остават необрани, за да гният под слънцето. Това не е резултат от лошо време или свръхпроизводство, а пряко следствие от икономически колапс в сектора, който превръща традиционния поминък в истински кошмар за земеделците.
Парадоксът в ценообразуването е стряскащ. Докато местните производители получават едва 12-13 цента за килограм продукт, крайният потребител в големите градове плаща до 1 евро. Огромната надценка се присвоява от посредниците, оставяйки хората, които са полагали труд в земята, в дълбока финансова загуба.
Основният виновник за тази ситуация е нерегламентираният внос. Липсата на строг държавен контрол позволява чуждите плодове да залеете пазара, което сбива изкупните цени на местната продукция до абсурдни нива и прави българската диня неконкурентоспособна в собствената си страна.
Към това се добавя и тежката борба с „сивия“ сектор. Законните земеделци, които стриктно плащат осигуровки и данъци, не могат да се конкурират с незаконни търговци, които оперират без касови апарати и административни разходи, разчитайки на пълна липса на контрол по магазините.
Резултатът от това системно пренебрегване е неизбежен – разочарование и отказ от работа. Много производители вече обявяват, че ще намалят площите си за следващата година, тъй като трудът им вече не е рентабилен. Без реална държавна намеса и контрол върху вноса и търговията, българското земеделие рискува да се срине окончателно.
