Българската икономика е изправена пред сериозен дефицит на кадри, подсилен от демографската криза, масовата емиграция и тежките последици от пандемията. В този контекст притокът на украински граждани, търсещи убежище, се разглежда не само като хуманитарен въпрос, но и като стратегическа възможност за бизнеса. Според Българската стопанска камара, местните работодатели са готови да предложат над 200 000 работни места за тези хора.
Интеграцията на украинските граждани се счита за лесна и естествена поради значителните сходства в културата, религията и езика. Високото ниво на образование в Украйна, комбинирано с присъствието на българска диаспора в съседната държава, създава отлични условия за бързо професионално включване на бежанците в нашата икономика.
За да се оптимизира този процес, се работи по създаването на единен информационен портал, който да служи като мост между търсещите работа и работодателите. Паралелно с това бизнесът призовава за бързи промени в нормативните актове, с цел да се улесни административното наемане на граждани от трети страни.
Важен е и ясният разпредел на отговорностите: докато секторът на бизнеса поема ангажимента за осигуряване на заетост, държавните институции трябва да гарантират социалните условия, достъпа до здравеопазване и качественото образование за децата, пристигащи в страната.
Отвъд пазара на труда, ситуацията носи и сериозни макроикономически рискове. Липсата на ефективни защитни механизми на ниво Европейски съюз и проблемите с плащанията към Русия чрез SWIFT създават реална опасност от прекъсване на доставките на природен газ, което неизбежно ще доведе до нов скок в цените.
Последното голямо предизвикателство е свързано с доставките на суровини и материали, жизненоважни за европейските фирми. Макар да се предлага създаването на т.нар. „зелени коридори“ за транспортиране на стоки от Украйна и Русия, оптимизмът остава нисък, докато не се постигне реално примирие, тъй като голяма част от продукцията остава под възбрана.
