Ерата на т.нар. „гиг икономика“ промени фундаментално начина, по който хиляди българи печелят препитанието си. От куриери и таксиметрови шофьори до програмисти и преводачи, работата през дигитални платформи стана масова, но често тя се съпътства от липса на социална сигурност и базови трудови гаранции.
Ситуацията предстои да се промени драстично до края на тази година. България е длъжна да внедри европейска директива до 31 декември, която цели да изясни статута на тези работници и да сложи край на погрешната практика за класифицирането им като самонаети лица, само за да се избегнат работодателските задължения.
Мащабите на проблема са огромни – в целия Европейски съюз оперират над 500 активни платформи, осигуряващи заетост на близо 28 милиона души. Според представители на КНСБ, е наложително трудовото законодателство да се актуализира, за да предостави на тези хора същата защита, с която разполагат традиционните служители по трудов договор.
Новите изисквания ще принудят платформите да се регистрират официално в държавата, в която оперират, и да предоставят точни данни за броя на заетите при тях. Този механизъм ще позволи на местните власти да имат реален контрол върху условията на труд и да предотвратят системните злоупотреби с трудовия статус.
Основното предизвикателство пред законодателите в момента е да намерят здравословен баланс между гъвкавостта, която бизнесът цени в този модел, и сигурността, която е жизненоважна за работника. Налице е силно настоятелство тези лица по презумпция да се считат за служители, което да им гарантира социална защита.
Освен правата на работниците, въпросът е и за сигурността на крайните потребители. Когато услугите са регулирани и контролирани, клиентите могат да бъдат сигурни в професионализма и здравословното състояние на хората, които доставят храната им или ги транспортират в града.
