Представете си тишината на една литургия, внезапно разкъсвана от викове на гняв и дъжда от камъни. Така завършва земният път на свети Автоном – човек, чиято преданост към християнството го превърна в мишена за езичниците, но и в символ на непоколебима вяра.
Пътят на епископа започва в Италия, където той полага основите на своята пастирска мисия. Когато обаче император Диоклетиан разгръща своите жестоки гонения срещу християните, Автоном е принуден да напусне родината си. Той намира убежище в град Сореи, близо до Никомидия в Мала Азия, където в дома на един вярващ на име Корнилий започва новото си проповедничество.
Своите умения в ораторството и личния си пример Автоном използва, за да приведе множество езичници към светлината на Евангелието. Скоро малкият дом на Корнилий става недостатъчен за нарастващата общност, което води до изграждането на първия християнски храм в града. Там епископът не само води вярващите, но и ръкополага първите свещеници, включително и самия Корнилий, който първоначално става дякон.
Несигурността на времето не спира Автоном. Той продължава своите пътешествия към Ликаония и Исаврия, създавайки нови християнски огнища. По-късно неговите стъпки го водят до северните брегове на Черно море, където отново се сее семената на вярата. При всяко завръщане в Сореи той укрепва местната църква, докато накрая ръкополага Корнилий за епископ, осигурявайки така автономността на общността.
Но успехът на мисионера предизвиква ярост у езичниците. В един от най-мрачните моменти на своята служба, докато отслужва литургия, епископ Автоном е нападнат и убит с камъни. Иронията на историята е, че това се случва около 313 година – точно когато император Константин Велики обявява християнството за призната религия, прекратявайки вековете на незаконност.
Днес паметта за свети Автоном се почита в специален контекст. Неговият празник съвпада с отданието на Рождество Богородично на 12 септември, бележейки края на петдневното тържество, започнало на 8 септември. Така неговата жертва остава запечатана в литургичния календар като напомняне за цената на вярата.
