Представете си държава, която е сред световните гиганти в производството на зехтин, но чието име почти никога не се появява на етикетите в големите супермаркети. Тунис е именно този „невидим“ играч. Въпреки че се очаква да заеме второ място в света по обем на производство за сезона 2025/2026, тунизийското течно злато често пътува из света под чужди имена и марки.
Това явление не е случайно, а е резултат от дълбоко вкоренен бизнес модел. Около 86% от износа на страната се продава на едро, за да бъде бутилиран в Испания, Италия или САЩ. Благодарение на размитите правила за етикетиране в Европейския съюз и Америка, производителите могат просто да посочат „смес от масла“, скривайки истинския произход на продукта. По този начин Тунис е сведена до ролята на евтин доставчик на суровина, докато добавената стойност и престижът остават в развитите нации.
Корените на този проблем са исторически и структурни. Постколониалното наследство от френското управление продължава да влияе върху икономиката, налагайки разказ, в който бившите колонии доставят евтини ресурси, а не премиум продукти. Ситуацията се влошава от липсата на съвременни документи за собственост върху земята, което прави получаването на кредити почти невъзможно за местните фермери. Те са принудени да продават реколтата си предварително на ниски цени, определени от чужди купувачи.
Зад фасадата на масовото производство се крие и трагична човешка цена. В селските райони на Тунис бедността е осезаема, а работниците – предимно жени – са подценявани. Още по-стряскащи са условията на транспорт, при които работниците се превозват в т.нар. „камиони на смъртта“ – превозни средства за добитък, лишени от всякаква безопасност, което води до множество фатални инциденти.
Въпреки това, ново поколение предприемачи се опитва да „деколонизира“ търговията със зехтин. Сара Бен Ромдан, основател на марката KAÏA, е един от тези, които променят парадигмата. Вместо масов износ, тя залага на органично качество и прозрачност. Нейният подход не е само бизнес стратегия, но и социална мисия – KAÏA предлага равно заплащане за мъжете и жените, което е рядкост в региона.
Резултатите от този нов подход вече са видими. Тунизийският зехтин, представен като луксозен продукт, намира път към най-престижните гурме магазини в Париж, Лондон и Ню Йорк, както и в ресторанти с мишленови звезди. Заедно с други иновативни марки като Les Moulins Mahjoub и Domaine Fendri, те доказват, че Тунис може да бъде не просто склад за суровини, а символ на качество и висок стандарт в света на гастрономията.
