Представете си огромна сума от 56,4 милиарда евро, която просто „лежи“ в българските банки, без да работи. Точно това разкрива нов анализ на финтех гиганта Revolut, който показва, че българските домакинства пропускат колосални възможности за растеж. Ако тези средства бъдат насочени към капиталовите пазари, икономиката ни би могла да получи годишен приток от 4,4 милиарда евро.
Проблемът е, че традиционното спестяване се превърна в риск. Инфлацията действа като невидим данък, който изяжда покупателната способност на парите ни. Конкретно, за всеки 10 000 евро, оставени в банката, едно средно българско семейство губи около 350 евро годишно. Разликата между ниските лихви от 1,20% и инфлацията от 3,50% означава, че дори с „заключени“ средства, реалната загуба е около 230 евро на година.
Защо тогава българите не действат? Данните показват странен парадокс: докато 73% от нас никога не са сменяли банката си, много от нас просто не разбират как работи инфлацията. Около 30% от спестителите надценяват реалната си печалба, а другите 18% изобщо не са наясно за влиянието на ценовия ръст върху техните активи.
Психологическите бариери са високи – страхът от риск и липсата на финансови знания спират мнозинството. Дори хората, които използват модерни приложения, се чувстват объркани от разпръскването на средствата си в различни платформи, което прави инвестирането да изглежда сложно и недостъпно.
Има обаче и светлина в края на тунела. Половината от анкетираните биха се рискнули, ако инвестирането стане достъпно чрез микросуми. Прозрачността относно рисковете и наличието на образователни материали в приложенията биха могли да превърнат пасивните спестители в активни инвеститори, които най-накрая карат парите си да работят за тях.
