Преди близо две десетилетия, мястото, където днес се издига заводът на японския гигант „Язаки“, беше просто празен терен. Сега оттам излизат сложни кабелни инсталации, които намират място в автомобили по целия свят. Това е историята на един град, който постепенно преобрази своята икономическа съдба.
„Язаки България“ направи своята първа стъпка в Ямбол през 2007 г. с амбициозни планове за инвестиция от над 45 милиона лева. Проектът предвиждаше огромен завод на площ от 51 400 кв. метра, с производствена база от 28 000 кв. метра. Обещанието тогава беше за създаване на 2700 работни места и годишен капацитет за производство на 1,2 милиона автомобилни електроинсталации.
Днес заводът е стратегически разположен в Западната промишлена зона на Ямбол, на булевард „Европа“, и се утвърди като един от ключовите работодатели в града. Според данни от 2024 г., ръководството на „Язаки България“ посочва около 1600 служители в Ямбол, като компанията продължава активно да търси инженери, логистични специалисти и експерти по веригата на доставките.
Тази инвестиция представлява една от най-значимите промени в икономическия облик на Ямбол. Градът вече не се асоциира единствено с хранителната промишленост, текстила и традиционното машиностроене, а е плътно интегриран в европейската автомобилна производствена верига. Името „Язаки“ се превърна в символ на момента, в който глобалната индустрия започна да възприема Ямбол не като периферен град, а като стратегическа локация за производство за световния пазар.
Въпреки напредъка, финансовите показатели на областта показват смесена картина. Според данни от НСИ за второто тримесечие на 2026 г., средната брутна месечна работна заплата в област Ямбол варира около 2110 лева. В края на 2025 г. средната брутна заплата е била 2020 лева, което я поставя на 18-о място в страната, със значителна разлика спрямо средната за България. Това подчертава двойствеността на ситуацията: индустрията издига Ямбол напред, но доходите все още отразяват изоставането спрямо най-развитите икономически центрове.
Историята на Ямбол не е приказка за внезапно забогатяване, а по-скоро разказ за бавното излизане от икономическата периферия. Важно е да се подчертае, че Ямбол не живее само от „Язаки“. Японската компания е важен двигател, но около нея се изгражда цяла производствена мрежа.
Официалният икономически профил на община Ямбол се гради върху четири основни стълба: хранително-вкусова промишленост, лека промишленост, машиностроене и строителство. Хиляди фирми оперират в града, като преобладават малките и микропредприятията. Индустриалните вериги се формират около по-големите производствени мощности.
Сред значимите компании е HES Plc – Hydraulic Elements and Systems, с утвърдени традиции в производството на хидравлични елементи и системи, сектор, който дава индустриална идентичност на Ямбол още преди появата на автомобилния гигант. Друг ключов играч е „Папас Олио“, чийто маслоекстракционен завод, обновен през 2013 г., преработва до 600 тона слънчогледово семе дневно, допълнен от рафинерия с капацитет 180 тона. Това илюстрира силната връзка между местната земеделска продукция и промишленото производство.
В Западната промишлена зона се намират още предприятия като „Калибровани стомани“, „Промишлена енергетика“, „Хидросистем“, „Синтер-М“, допринасящи за развитието на металургията, машиностроенето и металообработването. Хранително-вкусовата индустрия е представена от компании като „Винпром Ямбол“, „Ефеб“, „Карил и Таня“, „Месокомбинат – Бай Течо“, „Унибел“, „Петтас България“, „Сатко“, „Слънчо 99“ и „Ямбол хляб“. Традиционният текстилен сектор включва „Миролио“, „Дебитекс“, „Йоватекс“, „Котонс индустри България“. Не на последно място, мебелната индустрия е силно застъпена с производители като „Виденов“, „Нов дом“, „Дискрет“ и „Доряна“.
Ямбол разполага със Западна и Южна промишлени зони, като Западната е особено важна за производствените дейности, включително автомобилния сектор, машиностроенето, металообработването, както и производството на строителни и химически продукти. Наличието на разнообразни предприятия, които могат да функционират като доставчици и подизпълнители, създава стабилна индустриална база.
Само на няколко километра от градските заводи се простира община Тунджа, уникална административна единица, обхващаща 44 села, всяко със собствен икономически потенциал. Ако Ямбол е фабриката, то Тунджа е полето, което подхранва местната икономика.
Селското стопанство е водещ сектор в община Тунджа, следвано от животновъдството и преработващата промишленост, която използва местна продукция. В Болярско е разположен производственият център на „Градус–1“. В Калчево функционират свиневъден репродуктор, мелница и предприятие за производство на олио. Веселиново е дом на мандра „Български йогурт“, лицензирана за износ в ЕС. Кукорево се отличава с производство на мебели, спортно оборудване и рафинерия за олио „Слънчо 99“, докато Симеоново произвежда хляб и хлебни изделия.
В Маломир и Дряново са базирани звена на „Кронос Агрохолдинг“. Винопроизводство се развива в Хаджидимитрово, Скалица, Меден кладенец и Ботево. В Окоп работи гъшекланица, а в Кабиле е изграден логистичен център на Lidl. Особено място заема Тенево, където австрийската „Палфингер Продукционстехник България“ произвежда хидравлични цилиндри, възраждайки местното машиностроене.
Този модел показва как едно село може да произвежда не само земеделска продукция, но и индустриални компоненти, интегрирани в международни вериги. Община Тунджа трансформира селата от обикновени производители на суровини в центрове за добавена стойност – от мелничарство и млекопреработка до производство на вино и хидравлични системи.
Община Тунджа активно работи по създаването на индустриално-икономически зони, включително съвместни проекти с Ямбол и Сливен. Разглеждането на територията като зона с потенциал както за земеделие, така и за индустриално развитие, може да бъде ключово за бъдещето на 44-те села. Разширяването на индустриалните зони около селата ще доближи работните места до хората и ще стимулира развитието на свързани услуги, транспорт, търговия и образование.
Инвестициите в електропреносната мрежа, като тези за 1,66 милиона евро в няколко села през 2025 г., са от съществено значение. Надеждното електрозахранване е предпоставка за модернизацията на земеделието, преработката, хладилните бази и привличането на нови инвеститори. Инфраструктурното развитие, включително ток, интернет и пътища, е жизненоважно за растежа на селската икономика.
Историята на Ямбол и околните села е пример за трансформация. „Язаки“ показа, че световни компании могат да инвестират тук, създавайки хиляди работни места. Градът запази и разви своите традиционни производства, докато община Тунджа използва своя земен капитал, за да създаде икономическа екосистема. 44-те села вече не са периферия, а представляват жизненоважен икономически тил за Ямбол, демонстрирайки как индустрията и земеделието могат да работят в синергия за общото благо.
