Българският транспортен сектор е изправен пред демографска и кадрова бездна, която заплашва да парализира движението на хора и стоки в близко бъдеще. Последните данни от мащабно проучване на КНСБ разкриват стряскаща картина: едва 1% от работещите в бранша са младежи под 25-годишна възраст. В същото време над 82% от служителите са в предпенсионна или зряла възраст (между 40 и 64 години), което поставя под въпрос физическото оцеляване на сектора след само едно десетилетие.
Дефицитът на персонал вече не е просто статистическа прогноза, а сурова реалност. Най-критично е положението във въздушния транспорт, където недостигът достига зашеметяващите 92,7%. Водният транспорт не изостава с 85,5% липса на кадри, а при сухопътните превози над 72% от анкетираните потвърждават, че работните места остават незапълнени. Тази липса на хора води до екстремно натоварване за останалите на пост, като над 86% от заетите в авиацията съобщават за работа под високо напрежение.
Условията на труд се превръщат в тиха заплаха за здравето на транспортните работници. Хроничната умора засяга над 64% от служителите, а нарушенията на съня и постоянното излагане на шум са ежедневие за мнозинството от тях. Синдикалистите алармират, че стресът и бърнаутът вече не са просто модерни термини, а глобален убиец – над 840 000 души по света са загубили живота си през последната година заради заболявания, свързани с работното напрежение.
От Федерацията на транспортните синдикати настояват за спешни законови промени и въвеждане на европейски директиви за защита от психосоциални рискове. Исканията включват не само достойно заплащане, но и реални почивки, предвидими графици и модернизация на техниката. Без ясен план за привличане на млади хора и гарантиране на безопасността, секторът рискува да остане без кадри, които да управляват автобусите, корабите и самолетите ни.
Въпреки черните прогнози, на местно ниво се правят опити за промяна. В София например се планира мащабна модернизация на градския транспорт до 2030 г. Целта е не само обновяване на превозните средства, но и създаване на по-привлекателни условия на труд за шофьорите. Дали обаче новите машини ще има кой да ги управлява, зависи от това доколко бързо държавата и работодателите ще реагират на социалните и здравните нужди на работещите в сектора.
