Първите сто дни на новата транспортна политика в България преминаха под знака на „голямото почистване“. Вместо бързи обещания, фокусът бе поставен върху задълбочени одити и ревизия на обществените поръчки. Установените финансови дефицити и блокираните проекти наложиха нов подход: спиране на практиката по прехвърляне на проблеми към бъдещите поколения и засилен контрол върху разходването на публичните средства. Целта е държавата да спре да плаща за лошо подготвени договори и да премине към модел на реална ефективност.
Стратегическата визия до 2030 г. цели да превърне географското положение на страната в истински икономически актив. Ключов приоритет е наваксването на изоставането в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) чрез концентриране на ресурси върху стратегически коридори. Особено внимание е отделено на „Средния коридор“ с новата железопътна връзка Ямбол – Елхово – Лесово, която ще свърже Европа с Китай, както и на Коридор VIII. За ускоряване на тези процеси се разглежда използването на публично-частни партньорства и концесии, които да намалят натиска върху бюджета.
Регионалната свързаност се засилва чрез стратегически партньорства. С Турция се работи за разширяване на ГКПП „Капитан Андреево“ и развитие на връзката Лесово – Одрин, за да се подобри трафикът по направление Юг-Север. Паралелно с това, меморандумът с Гърция и Румъния полага основите за конкретни проекти, като завършването на железопътната връзка Видин – Кулата и модернизацията на възлите във Варна, Русе и Горна Оряховица.
Модернизацията на различните видове транспорт обхваща цялостна промяна. В железопътния сектор се залага на три стълба: нов подвижен състав от Škoda и Alstom, обновяване на инфраструктурата и инвестиции в хората. Пристанищната инфраструктура се развива чрез усилване на фериботната линия Варна – Батуми и осигуряване на целогодишна плавателност на Дунав чрез проекта „FAST Danube 2“. Важен е и планът за втори мост Русе – Гюргево, който е критичен за европейската свързаност.
Авиационният сектор преминава през диверсификация. Докато големите летища се модернизират, се разширява мрежата от малки летища и вертолетно площадки за туризъм и спешна медицинска помощ. Интересен модел за икономическо развитие е превръщането на стари летищни писти в индустриални зони, като пример за това е Индустриалният парк Сливен край бившето летище „Бършен“. Това позволява на неизползвани терени да се превърнат в логистични хъбове.
Безопасността по пътищата се превръща в приоритет чрез създаването на Единен специализиран контролен орган. Вместо случайни проверки, новата система ще разчита на автоматизирани сигнали и технологичен анализ на риска в реално време. Реформата обхваща и начина на обучение на водачите, с въвеждане на симулационни полигони за критични ситуации и дигитализиране на изпитите, за да се елиминира субективният фактор.
Най-сериозните предизвикателства остават в „Български пощи“, където огромните загуби и пълният провал в дигитализацията изискват незабавни реформи. Системното изоставане в ИКТ проектите и финансовият колапс на дружеството налагат промени в законодателството, за да се приведе секторът в съответствие с модерните пазарни стандарти.
