
Когато небето спре да дава дъжд, природата не прави разлика между млечната и месодайната крава – и двете жадуват за вода, а пасищата изсъхват еднакво бързо. Въпреки това, административната логика на държавната помощ изглежда далеч по-селективна. Докато от 10 ноември се стартира приемът на заявления за кризисна подкрепа, стопаните на месодайни говеда се оказват извън списъка на тези, които ще получат финансово облекчение.
Реалността на терена е жестока. Фермери от Великотърновското село Присово и околните райони, като Стоян Христов, Ивелин Кралев и Иван Райков, разказват за месеци на борба. Те са били принудени да транспортират вода с цистерни, за да спасят животните си, а високите цени на фуражите и преждевременното изчерпване на сеното са довели до огромни разходи. За тях е неразбираемо как две съседни ферми, засегнати от една и съща суша, се третират различно само заради предназначението на животните.
Този парадокс е подтикнал животновъдите към радикални стъпки. Недоволството е прераснало в организиран национален протест, насрочен за 11 ноември пред Народното събрание. Търсенето на равнопоставеност не е просто въпрос на пари, а на признаване на факта, че кризисните условия за всички говедовъди са били идентични.
От страна на Министерството на земеделието обяснението се крие в строгите европейски регламенти. За да се активира кризисната помощ, трябва да е доказана загуба от поне 30% от средногодишното производство. Точно тук се появява бюрократичната пропаст, която оставя месодайната сектори без незабавна подкрепа.
Въпреки това, ведомството признава проблема и търси алтернативни пътища. Обсъждат се два сценария: пренасочване на остатъчни средства от млечното направление към месодайното за 2026 година или използване на финансови ресурси по схемата de minimis. Последното би позволило помощ за месодайното и млечното говедовъдство, както и за овцеводите в най-засегнатите области.
Остава въпросът дали тези бъдещи обещания ще бъдат достатъчни, за да угасят гнева на фермерите, които в момента се борят за оцеляването на стопанствата си.
