Борбата с наводненията в България често прилича на гасене на пожари – реагира се едва когато бедата вече е надпрагва. Областните управители в страната бият тревога, че настоящият модел за поддръжка на речните корита е напълно изчерпан и неефективен, което прави реалните превантивни действия почти невъзможни.
Основният проблем се крие в институционалния хаос. Отговорността за почистването на речните легла е толкова размита, че в критичните моменти често се създава вакуум. Резултатът е система, която се задейства едва след като кметовете на населените места подадат изричен сигнал за опасност.
Вместо конкретни и бързи действия, държавната машина често отговаря с назначаването на междуведомствени комисии. Тези групи обхождат проблемните зони, но техните констатации рядко се превръщат в трайни и навременни решения, оставяйки гражданите уязвими пред стихиите.
Михаил Кашеров, областният управител на Сливен, категорично подкрепя нуждата от радикална реформа в нормативната уредба. Според него е наложително да се замени тромавият механизъм с ясни правила и конкретни отговорности, както и с финансиране, което да позволи бърза реакция още преди началото на дъждовните периоди.
Крайната цел на тези промени е да се премахне административната обърканост. Само чрез планирана, постоянна и ефективна поддръжка на речните системи може да се гарантира истинска сигурност за хората и техните имоти в цялата страна.
